— Боли ме, като те гледам да плачеш…
Тя го погледна, след това започна да мачка кърпичката.
— Не, не си виновен ти, Цу Ма…
Той навлажни устни и пак заговори:
— Къде е съпругът ти?
Тя се разсмя горчиво и се втренчи неподвижно във вкопчените си длани.
— Съпрузи! Какво е един съпруг — тиранин!
Гневът, който се изписа на лицето й, отново го изненада. Тя се обърна, вдигна глава и се взря в него с широко отворени очи.
— Той спи с прислужниците си! Видях го!
— А… — той се загледа във водата, в нейното отражение там, долу. — Може би защото е мъж…
— Мъж! — тя се разсмя саркастично. В огледалото на шадравана очите й срещнаха неговите — предизвикваха го. — Но мъжете са различни, нали? Дали имат различни апетити, различни нужди? — тя отново погледна към него, истинския, а не към отражението, принуждавайки го отново да вдигне очи и да срещне погледа й. — Говориш също като братята ми, Цу Ма. Те си мислят, че само заради пола си ме превъзхождат, а всеки глупак би могъл да види, че…
Тя млъкна, след което го погледна и се разсмя.
— Нали виждаш, дори и езикът ме предава. Бих могла да кажа, че съм „мъж на място“.
Той кимна — за първи път я разбра.
— И все пак нещата стоят така — каза той тихо. — Без това…
— Знам — прекъсна го тя нервно, после повтори по-кротко и с усмивка: — Знам…
Той се загледа в нея. Спомни си какво беше казала братовчедка й, Ин Ву Цай: „Фей Йен е била родена с тяло на жена, ала с душа на мъж“. Вярно беше. Изглеждаше толкова крехка, така чуплива и все пак в самата й сърцевина имаше нещо силно, нещо твърдо и безкомпромисно. Може би точно това го караше да я обича — несигурното равновесие на природата й. Това чувство, което му внушаваше — за огън под леда. За земност под повърхностната глазура.
— Ти не си като другите жени.
Каза го тихо, с възхищение и видя как очите й трепнаха, чертите й омекнаха.
— А ти? Като другите мъже ли си?
„Дали съм като другите мъже? — запита се той наум. — Или съм просто онова, което другите очакват от мене да бъда?“ Докато я гледаше, откри, че не може да си отговори. Ако да бъдеш танг означаваше най-свидното ти желание никога да не се сбъдне, то какъв беше смисълът да бъдеш танг? По-добре никога да не беше живял.
— Мисля, че да — отговори най-сетне той. — Моите чувства, желания, мисли са същите като на другите мъже.
Тя го гледаше напрегнато, сякаш се опитваше да разгадае някаква гатанка, която сама си беше задала. След това отмести очи от него и сведе поглед. На устните й играеше едва забележима усмивка.
— Да… но равновесието между тези неща прави от мъжа това, което е — не си ли съгласен, Цу Ма?
Той се разсмя.
— И, според тебе, при мене те са… в различно равновесие?
Тя го погледна дръзко.
— А, според тебе, не е ли така? — Тя вдигна гордо брадичка, черните й очи бяха широко отворени. — Всъщност аз не те познавам, Цу Ма, но това поне знам — знам, че ти би дръзнал да се изправиш срещу целия свят, за да получиш онова, което искаш.
Усети как целият замръзна. Значи и тя беше разбрала какъв е. Но се сдържа — спомни си как беше сгрешил предишния път. Да го отблъсне втори път би било немислимо, непоносимо. Преглътна и наведе глава.
— Не знам. Аз…
Тя се изправи рязко, приковавайки изненадания му поглед.
— Много говорим! — тя гледаше към конете, които пасяха малко по-нататък. — Това е нездравословно. Неестествено. — Погледна го отново. — Не смяташ ли?
Той бавно се изправи, очарован от това, как се менеше тя с всеки миг, от непостоянството на настроенията й.
— Какво предлагаш?
Тя се усмихна — изведнъж пак беше същата, каквато я бе срещнал първия път, весела и самоуверена; дълбочината й, крехкостта й — всичко това беше изчезнало.
— Сетих се — обади се тя. — Хайде да се надбягваме. До сигналната кула. Знаеш ли я?
Той присви очи.
— Минахме покрай нея на десет ли оттук, нали?
— Точно така — усмивката й стана още по-широка. — Е? Навит ли си?
— Да — разсмя се той. — Защо не? И по стръмнината, нали? Без да задържаме юздите?
— Разбира се — погледът й пресрещна неговия. — Без да задържаме юздите.
Фей Йен дръпна юздите, обърна се и погледна към стръмния склон под кулата. Цу Ма я следваше на около петдесет чи — конят му се напрягаше, бореше се да прескочи всяко следващо чи земя.
Очите й сияеха, гърдите й бързо се надигаха и спускаха. Чувстваше възбуда. Щеше да си спомня това надбягване.
Цу Ма дръпна юздите и спря до нея. Конят му изпружи шия, превъзбуден от преследването, и той се наведе да го погали по дългата муцуна. После погледна Фей Йен. Върху суровото му лице се изписа усмивка на удоволствие.