Усмихна се в тъмното — беше доволен, че лежи там, до нея. Беше твърде изпълнен с най-различни мисли, за да заспи, ала продължаваше да лежи тихо и да размишлява, успокояван от топлината й, от присъствието й.
Сега разбираше. Съвсем естествено беше тя да ревнува. Възможно беше дори по някакъв странен, женски инстинкт да е „разбрала“ за по-раншните му отношения с момичетата.
Затвори очи и се вслуша в лекото й дишане. Наслаждаваше се на сладкия й мирис, на копринената мекота на кожата й под пръстите си.
След малко се отдръпна от нея и остана да лежи по гръб, взрян през пластовете мрак в смътните извивки на драконовите тела от мозайката на тавана. Мислеше за момчето. Ким беше обещаващ — много обещаващ — и той щеше да осигури момчето да получава всичко необходимо за работата си. А ако в края на годината резултатите бяха добри, щеше да го възнагради както подобава.
Беше научил от баща си един урок. Талант като Ким би трябвало да бъде обуздан; такива хора трябваше да бъдат добре награждавани или унищожавани, иначе щяха да унищожат всичко. Контрол — това беше ключът. Насочен интерес.
Протегна се и се прозина. Отдавна не се беше чувствал толкова добре. Сякаш изведнъж нещата се бяха изяснили. Разсмя се тихичко. Всичко това го караше да се чувства чудесно — и страшно благосклонен.
Устните му, се извиха в усмивка, щом се сети какво беше купил на Фей Йен същата тази вечер след срещата с момчето. Чистокръвен расов жребец: арабски жребец, потомък на поредица шампиони. Чисто белите му хълбоци, изящните му силни крака, гордата му аристократична муцуна — всичко това се съчетаваше в животно толкова прекрасно, че веднага щом го погледна, той разбра, че тя би искала да бъде нейно.
Беше го купил веднага и веднага бе наредил да го докарат в конюшните му тук, в Тонджиян. Утре сутринта щеше да я заведе да го види.
Усмихна се, щом си представи радостното й лице. До него Фей Йен се размърда и се обърна по гръб.
Той седна в леглото, после се извърна и я погледна. Бавно, внимателно издърпа чаршафа и го остави да се плъзне и да разкрие голотата й. Отначало просто гледаше, проследявайки нежните извивки на тялото й — пръстите му почти не докосваха плътта й. Беше толкова крехка. Толкова красива. Съвършена скулптура от жива плът.
„Събуди се! — помисли си той. — Събуди се, любов моя!“
Но желанието му остана неизпълнено. Фей Йен продължаваше да спи.
Остана да лежи още малко — не можеше да се отпуска. След това стана и навлече халата си. Желанието му беше минало онази точка, когато можеше да продължи да си лежи и да го забрави. Влезе в мраморната баня и застана под душа. Остави се на студените и твърди струи да го пречистят.
Остана там, наслаждавайки се неосъзнато на стичащата се по крайниците му вода. Сега тя беше хладка, но все пак ободряваща като дъждец. Прочистваше ума му. Стоеше там, отпуснал ръце покрай тялото си, когато тя се появи на вратата.
— Юан…?
Той бавно вдигна поглед, смътно осъзнавайки присъствието й, и се усмихна.
— Будна ли си?
Усмихна му се и тя.
— Разбира се. Чаках те.
Тя се изплъзна от халата си, приближи се, застана до него под душа и лекичко изписка.
— Ама, Юан! Ще замръзна!
Отстъпи назад със смях.
И той се засмя, после врътна кранчето. Погледна я — кожата й беше осеяна с мънички капчици като с мъниста.
— Също като бисери… — той пристъпи напред.
Тя се пресегна и взе кърпа, след това коленичи до него и започна да го бърше, да се грижи послушно за него, както беше длъжна една съпруга. Той погледна надолу — усещаше смътно желание, но беше приспал предишната си ярост.
Тя се изправи, за да подсуши раменете и косата му. Тялото й се отърка о неговото, гърдите и бедрата й го докосваха леко, докато го обикаляше. Отиде до шкафа и миг по-късно се върна с пудри и мехлеми.
— Малко удоволствие — тя застана пред него, като с пръсти галеше гърдите му. — Но хайде да се заемем.
Засмя се и го обърна с гръб към себе си. Смехът й беше гърлен, странно сексуален — досега не я беше чувал да се смее така. Този смях го накара да се извърне и да я погледне, сякаш очакваше да я види преобразена. Но не, беше си тя, Фей Йен.
— Липсваше ми — изрече тя и започна да натрива с масло раменете му, врата му, гърба му. — Много ми липсваше — пръстите й се спуснаха надолу по гръбнака му и той потръпна. Думите й отекнаха в главата му. — Като самия въздух, съпруже. Като самия въздух…
Шест часа по-късно и половин свят по-нататък, на Средните нива в кантон Данциг, маршал Толонен стоеше насред главната канцелария на новосформирания проект „Жица в главата“. Сам се беше убедил в напредъка, постигнат за трите изминали дена, откакто за последен път бе посетил лабораторията. Тогава тук нямаше нищо — нищо освен голи стаи: сега си личеше, че се работи, макар и по-голямата част от оборудването да се намираше все още в сандъците и да чакаше да го разопаковат.