Толонен се обърна — администратор Шпац беше влязъл с припряна стъпка в стаята. Той му се поклони ниско — личеше си, че е объркан от пристигането на маршала, който не го беше предупредил.
— Маршал Толонен, моля ви, простете. Не ви очаквах.
Толонен се усмихна наум. „Не — помисли си той, — не си ме очаквал. И за в бъдеще ще ми стане навик да пристигам тук без предупреждение.“
Той изпъна рамене.
— Дойдох да ви дам съвет относно последните двама души, назначени в екипа.
Забеляза как Шпац се поколеба, преди да кимне. Зачуди се защо ли, после изтика тази мисъл от ума си, завъртя се и щракна с пръсти. Ординарецът моментално му подаде две папки.
— Ето, вижте ги — Толонен ги подаде на мъжа. — Моля, седнете, докато ги преглеждате.
Шпац се поклони, след това се върна зад бюрото си, отвори първата папка, прокара пръст по наглед празната страница. Топлината на докосването му бързо изведе характеристиките върху специално обработената хартия. Само след минута вдигна поглед и се намръщи.
— Простете, маршале, но мислех, че на последните две свободни места ще назначат действащи учени.
— Тъкмо такова е и намерението.
Шпац отмести поглед, после отново погледна маршала. Заговори, като внимателно подбираше думите си:
— И все пак… Например този човек, Тай Чо — че той няма никаква научна подготовка. Той е възпитател! Квалификацията му…
Толонен кимна.
— Разбирам загрижеността ви, ши Шпац, но бихте ли погледнали другата папка?
Шпац кимна все още колебливо, след това остави първата папка и отвори втората. Отново прокара пръст по страницата. Този път обаче преглеждането му отне повече време — методично запрелиства страниците една след друга, като от време на време кимаше удовлетворено и изсумтяваше от удоволствие или от изненада. Щом свърши, вдигна поглед и пусна широка усмивка.
— Да, изключително! Изненадан съм, че досега не съм чувал за този човек. От някой от другите Градове ли е?
Толонен беше вперил поглед зад гърба на Шпац — оглеждаше съсредоточено таблиците, които покриваха стената.
— Би могло да се каже.
Шпац кимна разбиращо.
— И кога пристига?
Толонен го погледна.
— Веднага, ако искате.
Шпац вдигна поглед.
— Наистина ли? — поколеба се, после кимна отново. — Добре. Сега остана да уточним още само една дреболия. Тук на първа страница има една грешка — той пак прокара пръст по горния край на страницата, след това вдигна очи. Усмихваше се объркано. — Датата на раждане…
Толонен извърна поглед и щракна с пръсти. Миг по-късно ординарецът се върна — този път не сам.
Толонен отново се обърна напред.
— Няма никаква грешка.
Шпац гледаше смаяно.
— Искате да кажете… Уард… това е Уард?!
Толонен погледна момчето — опитваше се да го види през очите на Шпац; така, както сам той го беше видял за първи път, преди да гледа филмите, които демонстрираха способностите му. На пръв поглед изглеждаше почти невъзможно това хилаво тъмнокосо същество да е изключителният учен, описан в личното досие, и все пак беше така. Бердичев не беше единственият, повярвал, че това момче е наистина нещо особено.
Шпац се разсмя.
— Това някаква шега ли е, маршале?
Толонен усети, че го побиват студени гневни тръпки. Хвърли яден поглед към Шпац и забеляза как онзи пребледня.
Шпац се изправи бързо и се поклони толкова дълбоко, че почти удари чело о бюрото.
— Простете, маршале, не исках да…
— Грижи се за него, Шпац! — злъчно го сряза Толонен. — Прикрепи към момчето някого, който да се грижи за него през следващите няколко дни, докато пристигне възпитателят му, Тай Чо. — Потрепери и остави гнева си да се уталожи. — А ти ще отговаряш нищо лошо да не му се случи!
Забеляза как Шпац преглътна сухо и кимна доволен, че го е сплашил достатъчно.
— Добре. Оставям го под твое попечителство.
Шпац наблюдаваше как Толонен се отдалечава, после насочи вниманието си към момчето. За миг остана безмълвен, все още твърде смаян, за да успее да асимилира всичко това, после се отпусна тежко на стола си, наведе се напред и натисна копчето.
— Докарайте тук Хамънд! — забеляза как помощникът му крадешком гледаше момчето. — Веднага!