Но сега дългата и търпелива подготовка вървеше към края си. Например, за Одън се беше оказало лесно да убеди Еберт да предприеме преждевременната атака над онази клетка на Пин Тяо — атака, която беше попречила на Кар да открие връзките между терористите и самия Де Вор. Но това беше само началото: проверка на потенциала на младежа. Сега щеше да доведе нещата много по-далече и да провери дали можеше да преобрази припряността на Еберт в нещо по-полезно. По-градивно.
Да, но не чрез Одън. Щеше да остави Одън в неведение, истинската му природа щеше да остане скрита за Еберт. Имаше и други начини да стигне до Еберт, и други хора, на които той се доверяваше, макар и не чак толкова много. Например чичо му Луц.
Де Вор сгъна листчето и го пъхна обратно в джоба си. Не. Одън беше част от много по-дълга игра: част от план, който засега съществуваше само в главата му.
Усмихна се, после се изправи и се протегна. Преливаше от доволство. Засмя се. След това се сепна: „Внимавай, Де Вор. И не се отпускай. Това е просто план. Не е действителност. Все още не. Не и докато не го превърнеш в действителност.“
— Но аз ще го направя! — каза той тихо и си позволи лека усмивка. — Само почакайте!
Сводникът спеше с по едно момиче от всяка страна. Стаята тънеше в полумрак, стенна лампа точно до вратата хвърляше зелени сенки върху спящите тела. Четвъртият звънец беше ударил, а последният гост за вечерта си беше тръгнал преди час. Сега тишината се нарушаваше само от хъркането на спящите.
Чен тихо плъзна вратата и се промъкна в стаята. И веднага сякаш се сля с осветените в зелено плътни силуети. Поколеба се за миг, докато очите му свикнат с едва забележимата промяна в осветлението, после бързо и тихо прекоси стаята и застана до леглото.
Сводникът лежеше по гръб, с глава, килната на една страна, и със зяпнала уста. От него лъхаше силен мирис на вино и лук: острата миризма, от която на човек му се повдигаше, се смесваше с тежкия дъх на мухъл в стаята.
„Да — помисли си Чен. — Той е. Винаги бих познал това лице.“
Извади ивицата лейкопласт от кесията, обели две къси парчета и ги лепна леко над ръката си близо до рамото. Хвърли лейкопласта и извади пистолета. Наведе се над момичето и опря дулото о дясното слепоочие на сводника.
— Лю Чан — прошепна той, щом сводникът се размърда. — Лю Чан, слушай ме много внимателно. Прави точно каквото ти казвам, иначе ще ти пръсна мозъка по дюшека, разбра ли?
Лю Чан не помръдваше. Очите му се стрелнаха встрани — напрягаше се да различи пистолета — след това се приковаха в надвесилата се маскирана фигура. Преглътна, после кимна страхливо.
— Какво искаш? — изхъхри той и млъкна, щом Чен притисна още по-силно пистолета към главата му.
— Млъквай, Лю Чан! — скара му се Чен тихо, но твърдо. — Аз ще ти кажа кога да говориш.
Сводникът отново кимна — очите му бяха широко отворени, цялото му тяло — напрегнато, свито от страх пред въоръжения.
— А така. Ето какво ще направиш: надигаш се много бавно. Много бавно, разбра ли ме? Само да си мръднал рязко и край с тебе! — Чен се усмихна жестоко. — Не си играя игрички, Лю Чан. По-скоро бих те застрелял, но моите хора искат да им отговориш на няколко въпроса. Разбра ли ме?
Лю Чан отвори уста, сякаш за да попита нещо, после пак я затвори. Преглътна силно. По врата му се стичаше пот. Кимна.
— Добре. А сега ставай.
Сводникът се надигна бавно на лакти. Чен продължаваше да притиска дулото към слепоочието му.
Чен кимна доволно, след това бутна дясната си ръка в лицето на сводника.
— Вземи сега единия лейкопласт и залепи устата на ей това момиче тук. А сега направи същото и с другото. И хич не си мисли да ми скачаш, Лю Чан. Единственият ти шанс да останеш жив е да правиш каквото ти казвам.
Лицето на сводника отново трепна въпросително. После той кимна.
Чен се наведе напред и леко побутна сводника с пистолета, за да му напомни за присъствието си, но това беше само за всеки случай — ако написаното в досието беше вярно, този тук нямаше да му причини никакви неприятности. Лю Чан, преди да стане сводник, беше работил като актьор в хан-операта и беше известен повече с издръжливостта си в леглото, отколкото със способностите си да върти ножа. Но все пак би било умно от негова страна да внимава.