Що се отнася до второто, вече беше сигурен, че само световна катастрофа би попречила на плана на Ли Юан да се превърне в действителност. И наистина, сега катастрофата изглеждаше естествена алтернатива на Проекта „Жица в главата“. Фитилът беше запален отдавна, още с отказа на Седмината да се заемат с проблема за огромното увеличение на населението. Отказът им да се заемат с този фундаментален проблем — решение, основано на почитта им към семейството и на правото на всеки мъж да има синове — беше осакатило всякакви опити да се уравновеси бавното нарастване на ресурсите с потресаващото нарастване на търсенето и Чун Куо да се превърне в утопията, която е трябвало да бъде. Но това не беше нищо ново; беше си проблем, съществувал от векове — проблем, с който древните императори на Чун Куо са били принудени да се сблъскат още преди 2 000 години. Цената на това неравновесие беше глад, чума и революции и те пак щяха да връхлетят — освен ако не успееха да възпрат вълната и да обуздаят дегенеративните сили. Но това нямаше да стане без еволюционна промяна в самия вид. Междувременно този изкуствен начин трябваше да свърши работа. Седмината нямаха избор. Или трябваше да сложат жиците, или да рухнат.
А предизвикателството? И него виждаше от гледна точка на морала. Както го схващаше сега, планът представляваше предимно технически проблеми — проблеми, които изискваха не точно онази изобретателност, в която беше добър, а усъвършенстването на вече съществуващи системи. В много отношения това беше въпрос от чисто организационна сложност: да се разглоби Проекта на съставните му части и да се сглоби отново. Можеше да го каже на принц Юан още при първата им среща, но предизвикателството — истинското предизвикателство — беше в насочването на изследванията, в определянето. Не на качеството на евентуалната жица, а на това, какво ще представлява тя.
И тъкмо тук може би той беше престъпил указанията, дадени му от Ли Юан, защото никой не го беше молил да мисли над това, на какво би могла да бъде способна една такава жица; бяха го помолили просто да реши дали планът става за работа. Отново той щеше да бъде просто средството — машината — за удовлетворяване на нечии други нужди; инструментът, чрез който мечтите им щяха да се превърнат в действителност. Както винаги, се предполагаше, че той няма думата по въпроса. И все пак щеше да си каже думата.
Ким спря да цапа с крака във водата и се огледа.
— Джоел!
Хамънд беше застанал от другата страна на басейна.
— Ким… точно тук си мислех, че ще те намеря.
Ким се изкачи на перваза, заобиколи басейна и протегна ръка на Хамънд.
— Откога си тук?
— Тъкмо влизам. Нещо много се беше умислил. Неприятности ли имаш?
И двамата знаеха, че камерите ги наблюдават. Ким сви рамене, усмихна се и мина покрай по-възрастния. Взе хавлията си от закачалката, обърна се и погледна към мъжа.
— Какво те води насам?
Хамънд му подаде тъничък като вафлена кора лист с разпечатка.
— Виж какво дойде.
Ким взе листа. Миг по-късно вдигна глава — тъмните му очи се бяха разширили от изненада.
— Това истинско ли е?
— Абсолютно. Директор Шпац провери — обади се на секретаря на принц Юан и той потвърди. Аз ще те придружавам. Ще те пазя да не се забъркаш в някакви неприятности.
Ким се засмя, после му върна листа и метна хавлията на раменете си.
— Ама това е невероятно! Обсерватория! Това значи ли, че ще летим в космоса?
Хамънд поклати глава.
— Не. Точно обратното всъщност. Обсерваторията в Хайлброн се намира на дъното на минна шахта на повече от три ли под земята.
Ким отмести поглед, след това се засмя.
— Разбира се. Има смисъл — и отново погледна Хамънд. — Кога тръгваме?
— Утре. Веднага след като станем.
Ким се усмихна, после се долепи до него и му прошепна:
— Шпац ядосан ли беше?
Хамънд се наведе и пошушна на ухото на Ким:
— Ядосан ли, казваш? Беше бесен!!!
Джелка се събуди. Бурята вън бушуваше и хвърляше дъжд срещу прозореца. Метна нощницата си и тръгна по коридора. Нощта ръмжеше и ревеше зад дебелите каменни стени. За миг се поспря и се заслуша, после трепна, щом прозорецът в дъното на коридора блесна ослепително в тъмнината. Секунди по-късно мощна гръмотевица разтресе къщата.
Тя потрепери, след това се разсмя — вълна от възбуда помете страха й. Бурята! Бурята беше връхлетяла!