Еберт се дръпна назад и го погледна изненадано.
— Разбирам. Но за какво?
Толонен изсумтя.
— Май Ли Шай Тун е искал да завладее някои части от Мрежата. Да ги върне обратно в кошарата, така да се каже. Той да гарантира основни услуги и ограничено пътуване из долните нива, както и мощни финансови инжекции, за да се възстанови всичко по стандарта. В замяна босовете на Триадата да гарантират да поддържат мира в рамките на съществуващия закон.
Еберт сведе поглед.
— Като че ли… — той въздъхна и отново вдигна очи. — Простете за откровеността, сър, но бих казал, че този проект е бил твърде оптимистичен, не мислите ли?
Толонен снижи глас:
— Както и да е, май загубата на трите статуетки засега е вкарала нещата в руслото им. Тангът не желае да се разделя с нищо повече от съкровищата си, докато не открие какво е станало с тези три статуетки. Ако Триадите са замесени — ако се опитват да се докопат до баницата и да я изядат — Ли Шай Тун иска да го знае със сигурност. Това би отговорило и на други въпроси. Известно време имахме подозрения, че Пин Тяо са работили заедно с друга групировка при нападението над Хелмщат. Ако са действали в съюз с някой от босовете на Триадата, това би обяснило много неща. Може би дори би ни дало ключ към убийствата.
— Разбирам. И искате да разследвам случая?
— Точно така, Ханс. Разбираш ли — някои от украшенията вече са се появили на черния пазар. Искам да откриеш кой търгува с тях. След това искам да проследиш предметите и да получиш някои отговори.
Еберт се умълча за момент — мислеше; после вдигна очи и срещна погледа на маршала.
— Защо не Кар?
— На майор Кар вече му се е струпало достатъчно — Толонен се наведе напред и постави длан върху дланта на Еберт. — Не, Ханс, хайде ти да се погрижиш за това, а? Намери ми отговори, от които тангът да остане доволен. Няма да ти се случи нищо лошо, аз ти гарантирам. Убийствата са едно. Но това… ами може да се окаже много по-важно в далечна перспектива.
Еберт се усмихна.
— Разбира се. Кога желаете да ви докладвам?
— Тангът ми е дал три дена.
— Значи три дена. Каквото и да ми струва, ще открия кой стои зад всичко това.
— Добре! — Толонен грейна в усмивка. — Знаех си, че мога да разчитам на тебе, Ханс!
Трийсет минути по-късно той тъкмо се приближаваше към апартамента си, когато онази жена го настигна, вкопчи се в ръката му и кресна в лицето му:
— Копеле недно! Купи я, нали? За да ме унижиш!
Еберт се обърна и я отблъсна.
— Не зная за какво говорите, мадам Чуан. Кого да съм купил?
— Знаеш много добре кого, мамка ти мръсна! — лицето й беше бледо, очите й — потъмнели от безсъние, а дрехите й…
— Богове! Жено, я се погледни на какво приличаш! Ужас! И що за език! Забравяте се, мадам Чуан. Жена на министър!
Погледна я с отвращение и понечи да се обърне, но тя отново се вкопчи в него. Обърна се ядосано, сграбчи ръката й и я стисна болезнено.
— Защо не мирясаш… — каза той тихо, но заплашително. Тя се изтръгна, след това се наведе към него и се изплю в лицето му.
Той изруга, избърса се, изгледа я кръвнишки и й обърна гръб. Но веднага щом се обърна, тя измъкна от диплите на дрехите си нож, нахвърли се върху му и го одра по ръката.
— Мамка му!
Обърна се точно когато тя замахваше за втори път и се опита да я отблъсне с ранената си ръка. Тя изсумтя и замахна с ножа. Отпусна цялото си тяло върху него. Дивашка омраза беше изкривила лицето й. Този път ножът засегна тила му и го събори на четири крака. Но оръжието отскочи и издрънча на пода.
Мадам Чуан го погледна ужасена. Там, където ножът го беше ударил, кожата бе раздрана и под нея лъщеше метална пластина. Той извърна леко глава и я погледна — зашеметен от силата на удара, но все още жив. Тя изпищя и понечи да се хвърли върху него, но чифт силни ръце я сграбчиха, дръпнаха я назад и я тръшнаха грубо на земята. Миг по-късно тя усети как грубо притискат нещо твърдо към слепоочието й и осъзна, че е пистолет. Затвори очи.
— Не! Остави я! — гласът беше на Еберт. Той застана на колене и се опита да се задържи. — Остави я…
Одън погледна майора, после леко сви рамене, отдръпна пистолета и го прибра обратно в кобура.
— Тя щеше да те убие, Ханс!
Еберт погледна нагоре и се усмихна през болката.
— Знам. Има дух в тая жена, ей! Истински дух. Не ти ли се ще да я изчукаш?
Одън извърна поглед.
Еберт се разсмя.
— Не. Може би не. Но може би трябва да я поуплашим малко, а? В края на краищата нямам очи и на гърба си, нали? Има моменти, в които… — той се разсмя отново, след това протегна ръка и леко се пипна по тила.