А сега изглежда всичко беше свършило.
В коридора Нан Хо понечи да я поздрави, но тя изтича покрай него, все едно го нямаше там. Обърна се намръщено подире й и реши да не я догонва, а да отиде до конюшните и да проучи случая. В края на краищата беше негов дълг да служи на своя принц. А как по-добре да му служи, освен да разбира и преценява променливите настроения на най-близката му жена?
Самата Фей Йен се втурна в покоите си, затръшна вратата и я заключи, след това се хвърли на леглото и се остави най-накрая огромната вълна на случилото се да я помете. Яростни ридания разтресоха мъничкото й телце.
Заспа и се събуди след час — целият й гняв, цялата й болка се бяха уталожили. Изправи се и заоглежда украсата, богатата мебелировка на стаята си. Намръщи се — толкова чужда й се видя; не намираше никаква връзка между себе си и всичко това. Сякаш беше умряла, а после се бе съживила отново: не чувстваше нищо. Единствено огромна празнота там, където трябваше да има чувства.
Обърна се и мярна собственото си отражение в огледалото в дъното на стаята. Пристъпи към него, спря и рязко наведе глава.
Нейната новина… тя изобщо не успя да му я съобщи.
Остана на място. Трепереше. Една-единствена сълза се стичаше по бузата й. След това вдигна дръзко глава — отново се беше овладяла, знаеше какво трябва да направи.
Изкъпа се, после извика прислужниците си и ги накара да й направят косата и да я облекат в просто чи пао — коприната беше бледолавандулова на цвят, поръбена със синьо. След това, за да изглежда съвършено, махна всички пръстени освен венчалния, всички огърлици. Тогава застана пред огледалото и се заоглежда щателно.
Да. Искаше да изглежда точно така. Не разкошна и изтънчена, а обикновена, почти земна — като селско момиче. Дори и гримът й беше съвсем лек.
Усмихна се, обърна гръб на огледалото и излезе в коридора.
— Майстор Нан! — извика, щом мярна вътрешния шамбелан в далечния край на коридора.
Нан Хо се обърна, поздрави я, после се поклони леко на мъжа, с когото говореше, и забърза към нея. На четири крачки от Фей Йен спря и се поклони ниско, отклонил поглед.
— Майстор Нан, съпругът ми върна ли се вече?
Нан Хо остана със сведена глава.
— Да, господарке. Преди двайсет минути.
— Добре — тя извърна лице настрани. — Тогава иди при него, майстор Нан, и му кажи, че съпругата му жадува да й отдели няколко мига от времето си.
Нан Хо вдигна изненадано поглед, след това бързо сведе очи.
— Простете ми, господарке, но принцът помоли да не го безпокоят. Има да довършва важни дела.
— Значи е в кабинета си?
Нан Хо леко сведе глава.
— Да, господарке. Заедно с личния си секретар Чан Ши-Сен.
— Тогава няма нужда да се притесняваш, Нан Хо. Сама ще отида при него.
— Но, господарке…
— Свободен си, Нан Хо.
Той се поклони съвсем ниско.
— Както желае господарката.
Наблюдаваше го как се отдалечава, след това се обърна и бързо се отправи към кабинета на съпруга си.
Пред вратата се поколеба. Стегна се и почука.
Последва тишина, после се чуха стъпки. Секунда по-късно вратата се открехна и отвътре надникна секретарят Чан.
— Господарке… — той се поклони, след което отвори вратата и отстъпи встрани, като в същото време погледна към Ли Юан.
— Съпругата ви, господарю, принцеса Фей.
Ли Юан се изправи зад бюрото си. Щом я видя, лицето му грейна.
— Фей Йен… мислех си, че си излязла на езда.
— Аз… — тя се поколеба, после тръгна напред и застана пред бюрото. — Истината, съпруже, е, че не можах да се успокоя, докато не те видя. Майстор Нан ми каза, че си се върнал…
Ли Юан погледна секретаря си.
— Можеш да си вървиш, Ши-Сен. Ще довършим това по-късно. — След това се усмихна, заобиколи бюрото, прегърна я и повдигна лицето й, за да я целуне по устните. — Нетърпението ти да ме видиш ме сгрява, любов моя. И на мене ми липсваше.
Тя отпусна глава на гърдите му за миг, после отново го погледна.
— Да, и ти ми липсваше, но не заради това ви прекъснах… Той се разсмя тихо.
— Нямаш нужда от причина, за да ме прекъсваш. Ти сама по себе си си достатъчна причина.
Тя се усмихна и сведе поглед.
— Въпреки това не е само заради нетърпението ми да те видя. Имам новина.
— Новина? — той се отдръпна леко от нея, прихвана раменете й и се вгледа в лицето и. След това пак се усмихна. — Е, нека тогава да излезем в градината. Ще седнем един до друг на пейката като два гълъба и ще ми кажеш своята новина.