Тя му се усмихна в отговор и се остави да я поведе към огряната от слънцето градина. Някъде съвсем близо се обади птичка. После изчурулика отново. Седнаха на стоплената от слънцето пейка с лице един към друг.
— Красива си, любов моя! — каза той възхитено. — Не зная какво си направила, ала така ти отива! — Протегна ръка, докосна с пръсти бузата й и погали голата, неукрасена с нищо плът на шията й. — Но хайде, любов моя, каква новина имаш да ми казваш?
Очите й се втренчиха в неговите за секунда-две, сякаш проверяваха дали не подозира какво има да му казва. Но горкото момче изобщо не се досещаше.
— Какво би казал, ако ти съобщях, че съм трудна?
Той се разсмя, след това озадачено поклати глава.
— Трудна ли?!
Тя се усмихна, след което хвана ръцете му.
— Да, мой мъдри и все пак глупави съпруже. Трудна. Лекарите го потвърдиха тази сутрин. — Забеляза как очите му се разшириха — изведнъж беше схванал за какво му говори. Разсмя се и закима с глава. — Да, любов моя. Точно така. Ще имаме дете.
Беше късен следобед и Офицерският клуб в Бремен беше почти празен. Неколцина мъже бяха застанали между колоните в дъното на обширната шестоъгълна зала и лениво си приказваха, но само една от масите беше заета.
Един прислужник хан, навел бръснатата си глава, вървеше през ширналия се синьо-зелен килим към масата, понесъл с лекота отрупан поднос на една ръка. Докато лъкатушеше между мъжете и съвестно се стараеше да не ги допре и дори да не ги докосне, когато нареждаше пред тях питиетата, той се опитваше да не чува подигравателния смях и да не обръща внимание на това, което си говорят.
Един от тях — висок мъж с мустаци на име Скот — се наведе напред, както се смееше, и угаси цигарата си в една празна чаша.
— Така разправят Горе — каза той, облегна се назад и огледа останалите офицери. После добави с по-сух глас: — Нещо повече, вече се ловят на бас кой ще наследи тоя дъртофелник на поста министър.
Смехът се разля в празното и накара неколцината хан зад бара да вдигнат очи. След това веднага пак забиха погледи надолу.
И по-рано същия ден бяха говорили за сватбата на министър Чуан. Дъртият беше разкарал първата си жена и си беше взел нова — младо момиче, едва четиринайсетгодишно! Точно по неин адрес Скот бе изприказвал доста солени приказки.
— Е, аз да ви кажа, дано дъртият има късмет — обади се друг, Паншин, и вдигна чаша. Отново избухна смях. Едва след като смехът утихна, Ханс Еберт леко се наведе напред и заговори. Досега беше по-тих от обикновено, беше предпочел по-скоро да седи и да слуша, отколкото да бъде фокус на разговора им; но сега всички погледи се впериха в него.
— Тъжна история… — започна той. — Само да бях знаел какво ще излезе, хич нямаше да се забърквам в тази работа.
Разнесе се съчувствено мърморене. Мъжете се спогледаха и закимаха.
— Ами то… всички можем да си извадим поука, нали така? — продължи той и се огледа. Срещна откровено погледите им. — Тази жена си беше превъртяла още преди аз да се натъкна на нея.
Сега никой не се опитваше да търси в думите му някакъв втори смисъл. Всички разбираха колко важно беше случилото се. Да се забъркаш с някоя жена бе едно — това беше друго. Събитията бяха излезли извън контрол, а жената беше престъпила чертата, като нападна Еберт.
— Не — продължи Еберт. — Тъжно ми е да го казвам, но наистина вярвам, че мадам Чуан щеше така или иначе да свърши в санаториум, независимо дали аз й се бях изпречил на пътя или не. Що се отнася до съпруга й, убеден съм, че той си е много по-добре със своята тиан-фан — той се усмихна и погледна към Скот, — дори и ако това момиченце вземе, че го умори от удоволствия.
Последваха усмивки, но не и гръмогласен смях. Въпреки това настроението им изведнъж се разведри. Проблемът беше присъствал неизказано зад всичките им приказки по-рано и бе потискал духа им. Но сега беше огласен и на всички им беше поолекнало.
— Никой не те обвинява, Ханс — Паншин се наведе напред и го докосна по рамото. — Както казваш, то така или иначе щеше да си стане. Просто ти извади лошия късмет.
— Точно така — Еберт вдигна чашата към устните си и я пресуши на една рязка, дивашка глътка. — Има и утешения. Муй цай например.
Фест се наклони напред и се ухили. Преплиташе език.
— Това значи ли, че си охладнял към другата, Ханс? — в смеха му се долавяше неприличен намек. — Нали се сещаш, оная жълтата курвичка… Златно Сърце.