И после — кой знае каква промяна можеше да предизвика едно дете?
Вдигна глава и се заслуша. В далечината се дочуваше слаб моторен шум, който се приближаваше все повече. Обърна се към залязващото слънце и ги видя — два кораба, които се снижаваха там, на запад. За миг се уплаши, но после погледна своя танг, забеляза погледа на Ли Шай Тун и кимна мълчаливо, сякаш и той очакваше тъкмо тези два кораба.
— Да пием за здравето на сина ми и неговата съпруга! — Ли Шай Тун се усмихна и вдигна чаша. — И за моя внук. Кан пей!
Благословията отекна по терасата, а корабите продължаваха да се приближават.
Ли Шай Тун поспря сред хладния следобед и се огледа. Не беше сигурен, че ще дойдат, но ето — бяха се отзовали на молбата му. Без съмнение това само по себе си означаваше нещо. Без съмнение означаваше, че са склонни да предприемат първата стъпка.
„Проклети да са! — изведнъж го обзе гняв. — Проклети да са, че трябва да влизам в подобни пазарлъци с такива като тях!“ После погледна надолу и усети докъде са го довели мислите му — в края на краищата и двамата мъже бяха тангове, независимо от личните си недостатъци.
Тангове! Той потръпна — чудеше се какво ли би си помислил дядо му за Ван Со-леян. След това прочисти главата си от подобни мисли, влезе в кабинета си, седна зад бюрото, стегна се и зачака неговият канцлер, Чун Ху-ян, да ги доведе.
След дълги размишления беше решил да изпревари събитията: да се помири, преди разцеплението в Съвета да премине във враждебност. И ако това означаваше, че трябва да преглътне гордостта си и да посрещне Ван Со-леян и Ху Тун-по, щеше да го направи. За да има равновесие. И за да спечели време, за да могат Седмината отново да станат силни.
Ху Тун-по не беше проблем. Младият танг на Южна Америка просто беше попаднал под харизматичния чар на приятеля си. Не, единствената му грешка беше, че е слабоволев и безхарактерен. Истинската причина за междуособиците беше четвъртият син на Ван Хсиен, Ван Со-леян, сегашният танг на Африка.
Изсмя се отчаяно. Колко жестоко се бяха подиграли с тях времената — подобен човек да стане танг! Човек, чието място беше единствено под Мрежата! Цели два цикъла бяха силни, целта им — ясна, единството им — извън всякакви съмнения, но сега…
Поклати глава, след това докосна с пръсти двата документа, които беше подготвил. Ако всичко минеше добре, след час щяха да бъдат накъсани на парченца. Единственото им значение щеше да бъде в жеста на унищожаването им.
Но щеше ли това да бъде достатъчно? Щеше ли да задоволи танга на Африка?
Отвън в коридора звъннаха две камбанки — едната — ниска, другата — висока. Миг по-късно на вратата се появи Чун Ху-ян с наведена глава.
— Гостите ви пристигнаха, чие хсия.
— Хубаво — той стана и заобиколи бюрото си. — Покани ги вътре, Чун. После донеси вино и мезета. Може и да се позабавим тук.
Канцлерът се поклони и отстъпи назад — по лицето му личеше, че разбира каква трудна задача предстои на господаря му. След миг се върна, пак приведен, и въведе в стаята двамата тангове.
— Добри ми братовчеди — обърна се към тях Ли Шай Тун и се ръкува и с двамата. — Благодаря ви, задето успяхте да отделите от така ценното си време и толкова бързо се отзовахте на поканата ми.
Забеляза как Ху Тун-по веднага погледна приятеля си, за да разбере какво да направи; как усмивката му се стопи, щом забеляза непроницаемия израз на Ван Со-леян.
— Нямаше да дойда, ако не смятах, че е важно да те видя, Ли Шай Тун — отговори Ван Со-леян, забил поглед някъде зад него.
Ли Шай Тун се скова — беше разгневен не само от враждебността, която излъчваше младият танг, но и от онова, което се подразбираше от думите му — че на един танг може да му мине през ума да не се отзове на спешно повикване от страна на негов братовчед! Но въпреки всичко потисна гнева си. Този път нямаше да се остави на младия танг да го подведе.
— Точно така е — усмихна се той любезно. — Въпросът е от най-голяма важност.
Ван Со-леян се огледа с вид на човек, който размишлява дали да купи нещо или не, после пак погледна към Ли Шай Тун.
— Е? Слушам те.
Беше толкова грубо, така неочаквано, че Ли Шай Тун за миг загуби ума и дума. След това се разсмя. „Така ли искаш да бъде наистина? — помисли си. — Или това също е поза — с цел аз да бъда изкаран от релси и ти да спечелиш предимство?“
Той замислено докосна брадата си.