Когато скиорът се приближи до верандата, къщичката изглеждаше празна с изключение на фигурата, облегната на терасата. Скиорът заби щеките си в снега, след това вдигна защитните очила и свали ръкавиците си.
— Приятно ми е да те видя, Ханс. Не бях сигурен, че ще дойдеш.
Еберт се изпъна, после погледна надолу по стълбите.
— Чичо ми е настоятелен човек, ши Де Вор. Не знаех, че е ваш стар приятел.
Де Вор се засмя и се наведе да разкопчае обувките си. Щракна със закопчалките и отстъпи от ските.
— Не е. Не и официално. Нито ще бъде.
Срещна се с по-младия мъж в подножието на стълбите и разтърси двете му ръце уверено, топло — плът до ръкавици.
— Сега го разбирам.
— Разбираш какво? Хайде, Ханс, да влезем вътре. Въздухът е твърде студен за подобен разговор.
Ханс позволи да го въведат в къщичката. Когато седнаха с питие в ръка, той продължи:
— Онова, което имах предвид, е, че сега разбирам как успяваше да ни избягаш през всичките тези години. Още стари приятели, а?
— Един-двама — тайнствено каза Де Вор и се засмя.
— Да — замисли се Еберт. — Ти си истински член на фамилията, нали? — Изучаваше Де Вор и се опитваше да отгатне дали е въоръжен или не.
— Забравяш колко полезен бях на баща ти веднъж.
— Не… — Еберт подбра следващите няколко думи по-внимателно: — Просто се сещам колко вреден стана впоследствие. Колко опасен. Дори тази ми среща с тебе е…
— Изпълнена с опасност? — Де Вор отново се засмя — сърдечен, искрен смях, който странно раздразни по-младия.
Де Вор се огледа из стаята. В единия ъгъл имаше дъска за уей чи, седем черни камъка образуваха буква Н върху иначе празната мрежа.
— Виждам, че си помислил за всичко — като той и пак се усмихна. — Искаш ли да поиграем, докато разговаряме?
Еберт се поколеба, после кимна. Де Вор изглеждаше твърде спокоен, за да му хареса.
Двамата мъже се изправиха и отидоха до масата в ъгъла.
— Къде да седна? Тук ли?
Еберт се усмихна.
— Ако желаеш. — Беше точно мястото, на което искаше да е Де Вор. Точно там го покриваха и тримата въоръжени мъже, скрити горе. Ако се опиташе да направи нещо…
Де Вор седна съвсем спокоен, вдигна капака на съдчето, после постави първия си камък в цу, Север. Еберт седна с лице към него, за момент го заразглежда, след това вдигна капака на своя съд и хвана между пръстите си един от черните камъни. Беше подготвил хората си предварително. Ако играеше на едно конкретно място — в средата на дъската, на границата с шан, юг, в интерсекцията до собствения си централен камък — тогава трябваше да открият огън и да убият Де Вор. Иначе щяха да стрелят само ако животът на Еберт беше в опасност.
Еберт се пресегна, игра на върха на шан, през две места от ъгловия си камък и на два реда от края на дъската.
— Е? — погледна към Де Вор през дъската. — Не си тук, за да ме питаш за здравето ми. Какво искаш?
Де Вор разглеждаше дъската, сякаш можеше да види предстоящата игра — фигурите от черните камъни и от белите, формата и взаимодействието им.
— Аз? Не искам нищо. Поне не от тебе, Ханс. Не затова съм тук. — Постави на дъската бял камък близо до последния на Еберт, после вдигна поглед и пак се усмихна. — Тук съм, защото има нещо, което ти може да искаш.
Еберт се втренчи в него удивен, след това се изсмя.
— Какво бих могъл да искам от тебе? — Плесна нов камък, почти безгрижно, през три квадратчета от първия.
Де Вор прецени хода, после поклати глава. Извади камък от съда си и го постави в средата между ъгъла и центъра, сякаш за да раздели някаква бъдеща формация от камъните на Еберт.
— Значи имаш всичко, което ти е нужно, Ханс?
Еберт присви очи, след това раздразнено плесна нов камък върху дъската. Беше през две квадратчета от центъра, между този на Де Вор и неговия собствен, така че сега петте камъка образуваха прекъснат диагонал от ъгъла до центъра — два черни, един бял, после още два черни.
Де Вор се усмихна широко.
— Това е интересна формация, не мислиш ли? Но е слаба — като Седмината. Черните може да имат числено преимущество над белите, но белите не са обкръжени.
Еберт се отпусна назад.
— Какво искаш да кажеш?
Де Вор постави друг камък, като го избута към чу, запад. Сега триъгълник от три бели камъка се намираше вдясно от триъгълник от черни. За момент Еберт се вгледа в позицията, после пак вдигна очи към лицето на Де Вор.
Де Вор го наблюдаваше отблизо, погледът му изведнъж беше станал остър, буден, усмивката — изчезнала от устните му.
— Искам да кажа, че служиш на господар, когото презираш. И съответно играеш лошо. Дали печелиш или губиш, за себе няма значение. Не е интересно.