Еберт докосна с език горните си зъби, след това взе нов камък и го остави в шан — осем надолу, шест навън. Беше необходим ход; засилващ позицията. Щеше да попречи на Де Вор да прекъсне линията му, докато се разпростира в територията, която сега обкръжава. За него играта вървеше добре.
— Значи ми четете мислите, ши Де Вор? И знаете как разсъждавам?
— Знам, че си човек със забележителен талант, Ханс. И знам, че си отегчен. Мога да го видя в нещата, които правиш, в решенията, които вземаш. Мога да видя как постоянно спъваш по-голямата част от себе си. Да не би да греша? Да не би това, което виждам, да е най-доброто, на което си способен?
Де Вор сложи нов камък. Неочаквано той преряза формацията, която Еберт току-що беше направил, и проби в територията, която бе оградил. Изглеждаше абсурден, слаб ход, но Еберт знаеше, че Де Вор е майстор в тази игра. Не би направил такъв ход без сериозна причина.
— Изглежда искаш да те отрежа. Но ако го направя, това означава да се инфилтрираш в този район тук — и той го очерта с ръка.
— А ако не го направиш?
— Е, очевидно е. Ти ме отрязваш. Разделяш групите ми.
Де Вор се усмихна.
— Така. Дилема. Какво да се избере?
Еберт отново вдигна поглед и срещна очите му. Знаеше, че чрез играта Де Вор иска да му каже нещо. Но какво? Дали Де Вор не го караше да направи избор? Седмината или той. Дали не го караше да излезе на открито и да обяви с кого е?
Остави камъка си, като отряза Де Вор, а своите линии остави открити.
— Казваш, че Седмината са слаби, а ти — ти си по-силен?
— В момента не. Погледни ме, аз съм като тези пет бели камъка тук, на дъската. Отрязан съм, разпръснат и числено по-слаб. Но съм добър играч и заровете са по-добри от момента, когато започнах. Тогава бяха седем срещу едно. Сега… — той постави шестия си камък — шест надолу, четири вън — в шан, заплашвайки ъгъла, — са само две срещу едно. И всеки ход подобрява шансовете ми. Аз ще спечеля. Накрая.
Еберт постави нов камък в диагоналната линия, за да попречи на Де Вор да се свърже с останалите си камъни, но това отново даде на Де Вор пространство в собствената му територия и той усети, че там Де Вор ще направи жизнена група.
— Знаеш, че винаги съм ти се възхищавал, Хауард. Със сигурност щеше да станеш маршал. Щеше да ръководиш нещата за Седмината.
— Така е… — засмя се открито Де Вор, показвайки малките си, но съвършени зъби. — Но не обичам да се подчинявам някому. Нито пък ти. Ние разбираме, че е трудно да се кланяш на по-дребни хора.
Еберт се разсмя, след това осъзна колко далече го е отвел Де Вор. Но беше вярно. Всичко, което той каза, беше вярно. Наблюдаваше как Де Вор поставя пореден камък, който засенчи собствената му линия, оформи територия вътре в неговата, открадна му онова, което си беше мислил, че е сигурно негово.
— Ясно… — каза той; имаше предвид и двете неща. После за известно време просто играха. След четирийсет хода можа да види, че е загубил. Де Вор беше взел пет от камъните му от дъската и бе формирал жизнена група в половината шан. И още по-зле: той беше изтикан към чу и надолу в пин. Сега малка група от четири негови камъка бе застрашена в центъра и имаше само един начин да я спаси: да играе в пространството на шан до централния камък — сигналът хората му да открият огън по Де Вор. Еберт се отпусна назад с черен камък между пръстите си, след това се разсмя.
— Изглежда ме принуждаваш да взема решение.
Де Вор му върна усмивката.
— Чудех се какво би направил.
Еберт го изгледа остро.
— Чудеше се?
— Да. Първо не бях сигурен. Но сега знам. Няма да изиграеш този ход. Вместо това ще играеш тук — пресегна се през дъската и докосна интерсекцията с върховете на пръстите си. Беше ходът, който даваше само временен отдих. Но не спасяваше групата.
— Защо трябва да го правя?
— Защото не искаш да ме убият. И защото си сериозно заинтересован от предложението ми.
Еберт се засмя удивен.
— Ти знаеше!
— О, знам, че си довел трима от най-добрите си щурмоваци тук, Ханс. Наясно бях с рисковете, които поемам. А какво да кажем за тебе?
— Мисля, че знам — рече Еберт, по-предпазливо този път. След това, като тихо и възхитено се позасмя, постави камъка там, където беше посочил Де Вор.
— Добре — Де Вор се наведе напред и остави бял камък в специалното пространство на ръба на шан, до централния камък на Еберт, после пак се облегна назад. — Сигурен съм, че си преценил и потенциалните предимства. — Усмихна се и сведе поглед към ръцете си. — Господар на света, Ханс. Ето това можеш да станеш. Танг на цяло Чун Куо.