Еберт се взря в него с отворена уста.
— Но не без мене — Де Вор вдигна поглед към него — очите му го пронизваха. — Не без мене. Разбираш ли това?
— Можех да накарам да те убият. Точно сега. И да бъда провъзгласен за герой.
Де Вор кимна.
— Естествено. Наясно бях какво правя. Но приех, че ти знаеш защо съм тук. Че знаеш колко много можеш да спечелиш.
Беше ред на Еберт да се засмее.
— Това е лудост.
Де Вор го наблюдаваше спокойно, сякаш сега знаеше как ще се преобърнат нещата помежду им.
— Лудост? Не. Не е по-голяма лудост от управлението на Седмината. И колко дълго може да продължи това? След десет години, може би и след по-малко, каквото и да се случи, цялата колода карти ще се пръсне надолу. Повечето хитреци от Горе го осъзнават и искат да направят нещо в тази връзка. Искат да контролират процеса. Но имат нужда от водач. Някой, от когото се възхищават. Някой от собствената им среда. Някой, способен да властва и на властна позиция.
— Не подхождам на описанието ти.
Де Вор се разсмя.
— Може би не сега. Но ще подхождаш. След една година, смятано от този момент.
Еберт сведе поглед. Знаеше, че моментът е да се вземат решения, а не да се извърта.
— И когато стана танг?
Де Вор се усмихна и погледна към дъската.
— Тогава звездите ще са наши. Свят за всеки от нас.
„Свят за всеки от нас.“ Еберт го осмисли за момент. Тогава наистина ставаше дума за това. Експанзия. Да свалят капака от Града Земя и да се измъкнат. Но къде щеше да го отведе това?
— Обаче — продължи Де Вор, — ти не искаше да кажеш това, нали? — Изправи се и отиде до барчето с напитките, за да си налее втора чаша бренди. Обърна се и погледна право в по-младия мъж. — Онова, което искаше да кажеш, е „аз какво общо имам с това“?
Еберт твърдо срещна погледа му.
— Естествено. Какъв друг мотив може да има тук?
Де Вор се усмихна ласкаво. Еберт беше плитък, себичен млад мъж, но беше полезен. Никога нямаше да стане танг, естествено — щеше да бъде грешка да се даде реална власт на такъв човек — но засега можеше да му остави тази красива илюзия.
— Брендито ти е отлично, Ханс. — Де Вор отиде до прозореца и погледна навън. Планините бяха прекрасни. Можеше да види Матерхорн от мястото, където се намираше, и върха му като пречупено острие. Зимата идваше.
Еберт мълчеше и го чакаше.
— Питаш какво общо имаш ти с това. Този свят. Да правиш с него каквото си поискаш. Какво повече можеш да искаш? — извърна се с лице към по-младия и веднага прочете пресметливостта върху физиономията му.
— Ти се провали — след малко каза Еберт. — Имаше много като тебе. Сега си само ти. Защо трябва този път да успееш?
Де Вор отметна глава, след това се разсмя.
— А, да…
Еберт се намръщи и остави чашата си.
— А и те са силни.
Де Вор го прекъсна:
— Не. Грешиш, Ханс. Те са слаби. По-слаби откогато и да било. Ние почти спечелихме…
Еберт се поколеба, после кимна. Така беше. Знаеше колко много са се разпръснали фамилиите сега; колко много зависеха от добрата воля на онези от Горе, на които бяха останали верни. Хора като баща му.
А когато баща му починеше?
Рязко вдигна поглед — беше взел решението си.
— Е? — подсказа Де Вор. — Ще станеш ли танг?
Еберт се изправи и протегна ръка.
Де Вор се усмихна и остави питието си. След това пристъпи напред и пренебрегвайки ръката му, прегърна младия мъж.
Част IV: пролетта на 2207 г.
Измамна невинност
„Колкото по-абстрактна истина искаш да проповядваш, толкова повече трябва да търсиш смисъла в нея.“
Глава 12
Празникът на мъртвите
Осем екрана светеха в дъното на стаята със смътна светлина — четири по дължина, два в дълбочина. На всеки от тях имаше екипиран образ на кух череп. В стаята имаше и други форми — смътни и неясни, осветени само донякъде от сиянието. Под екраните беше натикан тумбест, обемен механизъм, целият в копчета и скали. До него се виждаше метална рамка — мъничък четириъгълник, целият кръстосан от жици. В левия ъгъл имаше тясна количка, върху която бяха подредени купчини касети. Тъничките им горни краища проблясваха в сумрака. До тях се виждаше смътен човешки силует, проснат върху легло. Лицето му нямаше черти. Най-накрая, в самия център на стаята, се мъдреше специален монитор за графики — тънката му повърхност беше матова и гладка, светлината на осемте екрана се фокусираше във вдлъбнатата му повърхност.