— Чун цу — започна със смирен глас. — Имам огромното удоволствие и високата чест да ви представя една от най-забележителните фигури на нашето време; човек, чиито отличителни белези са твърде многобройни, за да мога да ги изброя тук, и чиито постижения го поставят сред най-първите художници. Човек, който, когато бъдещите поколения съставят историята на нашата култура, ще бъде смятан за въплъщение и мерило за нашето изкуство. Чун цу, моля ви да приветствате с „добре дошъл“ в нашия колеж почитаемия Фан Лян-вей, придворен художник на негово най-ведро величество, Ли Шай Тун.
Щом министърът се върна обратно в мрака с наведена глава, в светлината на прожектора се появи Фан Лян-вей. Той облегна леко длани на ръба на катедрата, после слабо се поклони на публиката. Претъпканите редове също склониха глави в знак на почит към Великия — разнесе се тих шум от пристъпване от крак на крак.
— Чун цу — започна той със същия тон като на министъра, след това се усмихна и добави: — Приятели…
Сред банките избликна вълна на лек смях. Ледът се беше пропукал. Но лицето му веднага стана пак сериозно. Той вирна брадичка — жест екстравагантен и в същото време замислен. Гласът му изведнъж придоби непосредствен авторитетен тон:
— Дошъл съм тук днес, за да ви говоря за изкуство и в частност за изкуството на картината шаншуи — за което, както се самозалъгвам, поназнайвам нещичко.
Из залата отново се понесе вълна от смях, но както и преди, в смеха се долавяше най-дълбоко уважение. Там нямаше човек, който да не смята Фан Лян-вей за най-големия експерт по древния жанр шаншуи в цяло Чун Куо.
Великия огледа банките, сякаш търсеше приятели сред тълпата, и отново заговори:
— Както може би знаете, озаглавил съм днешната лекция „Спонтанност и добросъвестност“ и именно върху тези две крайни проявления на изразността желая да поразмишлявам, като взема за пример произведенията на двама велики творци, изявили таланта си в жанра шаншуи — Тун Чи-чан, художник от времето на династията Мин, и Чен Ро, художник от времето на Сон. Но преди да се обърна към тях и някои специфични примери за техни произведения, бих искал да се възползвам от тази възможност, за да ви напомня Шестте принципа на Хсие Хо, защото тъкмо към тях ще се връщаме отново и отново по време на тази лекция.
Фан Лян-вей млъкна и се огледа. Точно когато отново отвори уста и понечи да заговори, вратата отдясно рязко се разтвори. В залата влезе младеж, без да обръща внимание на приглушените възражения на разпоредителя. Разпоредителят го последва две-три крачки навътре в залата, после се отдръпна с наведена глава и извинително погледна към катедрата, преди да затвори вратата зад себе си. Междувременно младият подмина катедрата и се заизкачва по стълбите. Тъкмо беше преполовил стълбището, когато Великия се прокашля.
— Простете, млади майсторе… прекъснах ли нещо?
Младежът се извърна леко, погледна го, след това, без да каже и дума, продължи да се изкачва по стълбището и седна на горната площадка.
По съседните банки се разнесе смаяно мърморене. Чуха се дори и няколко високо прошепнати критики, но младежът като че ли не чуваше нищо. Седеше и се взираше в катедрата. Странната му напрегнатост го караше да изглежда мрачен, почти злонамерен.
— Настанихте ли се удобно? — в гласа на Великия се долавяше съвсем слаба следа от раздразнение.
Младежът едва забележимо кимна.
— Добре. Следователно, вероятно можем да продължим. Както вече казах… Хсие Хо в своето класическо произведение от V век „Ку Хуа-пин-лу“ е установил за всички времена Шестте принципа, по които можем да познаем великия художник. Когато говорим за това, трябва обаче да помним, че макар Хсие Хо да настоява, че в едно велико произведение на изкуството трябва да бъдат представени всичките шест, въпреки това те оформят един вид йерархия; Първият принцип — този за духовното съзвучие, за хармонията между духа и движението на живота — когато ни се струва, че сякаш една картина оживява чрез хармонизирането на жизнената сила, свързва ки на художника с ки на изобразявания предмет — оформя първия ред, Първото ниво, ако щете.
Играта на думи на Великия предизвика нова вълна от лек смях. Той побърза да продължи — гневът му от грубото прекъсване от страна на младежа за момент беше забравен:
— Като имаме това наум, виждаме как Вторият принцип, скелетът на рисунката с четка и неговата сила в пренасянето на ки, или жизнената енергия — израства от Първия и всъщност е зависим от него, както един министър е зависим от благоволението на своя танг. По същия начин Третият принцип — предаността, или верността на художественото представяне на предмета — зависи от горепосочените два. И така нататък…