Той се поколеба, после погледна право към младежа, седнал на върха на стълбището.
— Разбрахте ли ме, млади майсторе?
Младежът отново кимна.
— Добре. Тогава нека да не се бавим. Четвъртият от Шестте велики принципа е подобието в цветовете. Петият е подходящото подреждане на различните елементи в плана на картината. А Шестият, последният в нашата велика йерархия, е запазването на опита от миналото, като включваме в картината намеци за велики класически картини.
Фан Лян-вей се усмихна, огледа се, след това се дръпна встрани и се извърна леко, щом екранът зад него светна. На него се появи изображение на древна картина.
— Разбира се, съществува още едно качество, което Хсие Хо е изисквал от великия художник — качество, което, тъй като е присъщо на изкуството, се съдържа във всеки един от Шестте велики принципа: чин. Точността и добросъвестността на детайла.
Той посочи картината.
— Това, както вероятно се досещате, е „Сенчеста постройка сред потоци и планини“ на Тун Чи-чан, едно от великите произведения на изкуството от периода Мин. Този свитък…
Великия се извърна и погледна публиката си и изведнъж млъкна и зяпна: младежът беше станал и сега бавно слизаше по стълбите.
— Простете — обади се той натъртено; търпението му всеки миг щеше да се изчерпи, — но… длъжен ли съм да изтърпя да ме прекъснете още няколко пъти?
Младежът спря. На устните му играеше едва забележима усмивка.
— Не. Чух достатъчно.
— Чухте достатъчно… — за миг гняв разкриви лицето на Фан. После се овладя и се приближи до края на катедрата с лице срещу младежа. — Какво искате да кажете с това, че сте чули достатъчно?
Младежът невъзмутимо впери поглед във Фан Лян-вей — очевидно нито твърдият му тон, нито репутацията му му правеха някакво впечатление.
— Точно това, което казах. Чух достатъчно. Няма защо да чакам какво ще кажете по-нататък — вие вече го казахте.
Фан се разсмя смаяно.
— А-ха…
Младежът вдигна ръка и посочи към екрана зад гърба на Фан.
— Това, например, е пълен боклук.
Залата зяпна от изумление; след това по редовете се разнесе приглушено мърморене. Фан Лян-вей обаче се усмихваше.
— Боклук, така ли? Това е окончателното ви мнение, нали, ши…?
Младежът пренебрегна подканата да съобщи името си, както пренебрегна и смеха, който бликна от всички страни в залата.
— Да! — и той бавно пристъпи две крачки по-нататък. — То е мъртво. Всеки, който има две очи, ще го види. Но вие… — поклати глава. — Да наричаш тази безжизнена гадост там „едно от великите произведения на изкуството от времето на Мин“ е обида за интелигентността!
Фан настръхна, изпъчи рамене и се изсмя отсечено.
— Значи вие изучавате живопис, млади майсторе?
Младежът поклати глава.
— О, разбирам. Но тогава с какво точно се занимавате? Вие сте студент в колежа, както предполагам, нали?
Смехът се усили — вече беше по-груб, по-жесток. Спорът бе разгорещил студентите.
Младежът беше прекалил. Сега Великия щеше да го постави на място.
— Аз съм учен…
— Учен? А-ха, разбрах.
Този път вълната от смях беше огромна и се плисна от единия до другия край на огромната зала. Фан Лян-вей се усмихна и се огледа — предусещаше победата.
— Значи имате някаква представа от картини!
Младежът стоеше там. Смехът в залата го обливаше, а той го чакаше да утихне.
— Достатъчна, за да знам, че Тун Чи-чан е бил задъненият край на процес на бавен упадък на една някога жизнена форма на изкуството.
Великия кимна.
— Разбрах. А Чен Ро… Предполагам, че той е велик художник… според вашата преценка?
Смехът отново се разля, но този път по-напрегнат. Атмосферата се беше променила, беше наелектризирана от очакване. Миришеше на кръв.
Младежът сведе поглед. После неочаквано се разсмя.
— Знаете ли какъв е вашият проблем, Фан Лян-вей? — и погледна предизвикателно стареца. — Вие сте роб на конвенциите. На изкуството, което изобщо не е истинско изкуство, а само имитаторско занаятчийство!
При тези думи по редовете се разнесе приглушено неодобрително мърморене. Що се отнася до самия Фан, той продължаваше да се усмихва, но усмивката му беше напрегната маска, зад която вреше и кипеше.
— Но нека да отговоря на въпроса ви — продължи младежът. — Да, Чен Ро е велик художник. Той притежава лус — това безценно качество да можеш да създадеш нещо ей така, почти нехайно. Рисунката му с мастило на дракони…