Чу гласа на стареца да отеква в главата му:
— Призраци ли? Че то тук няма нищо друго освен призраци. — и потръпна.
Защо й ги беше показал? За да направи някаква връзка? За да се увери, че не е единственото живо и дишащо същество сред този огромен мираж, тази къщичка от карти?
Може би. Но сега разбираше какво е направил. Беше я посветил. Беше я съблазнил, като й даде да съзре един друг свят. И сега какво? Да отстъпи и да й каже, че трябва да забрави всичко, което е видяла, или да я отведе още една крачка по-нататък?
Погледна я, хвана я за ръката — в този кратък миг беше в точката на равновесие между двата курса, които можеше да поеме. Тогава се усмихна и стисна ръката й.
— Чела ли си „Брулени хълмове“?
Тя се поколеба, после кимна.
— Добре. Искам тогава да я прочетеш отново. Но този път оригиналната версия. Така, както е била написана за първи път преди триста и шейсет години.
— Но това е… — тя се разсмя, след това сведе очи. Всичко това я тревожеше. — Какво правиш, Бен? Защо ми показваш всичко това?
— За да те събудя. За да те накарам да видиш всичко така, както го виждам аз — и отмести очи. Погледът му отново се плъзна към повредената картина на статива. — Вчера срещнах един човек. Лу нан джен. Нали знаеш кого наричат пещарят. И той рисуваше. Не като тебе. Нямаше твоите умения с четката, окото ти за класическа композиция. Но притежаваше нещо, което ти не притежаваш — което цялото изкуство на хан не притежава: поглед. Той виждаше ясно под повърхността на нещата. Чак до костите. Разбираше какво кара дадено нещо да цъка и го изобразяваше — ясно, силно. За себе си. Така, че да може да го разбере докрай. Когато ти дойде при мене в кафе „Бургундия“, аз си мислех точно за него — за онова, което беше направил; как бе прекарал живота си в опити да изобрази прозренията си, съня си. И изведнъж се зачудих какво ли ще е да събудиш това у някого. Да го накараш да разцъфти в душата на някого, който има таланта да го изобрази така, както трябва да бъде изобразено. А после се появи ти и аз си помислих…
Сега тя го гледаше втренчено, изпънала шия, с очаквателно разтворени устни.
— И си си помислил какво?
Той се обърна и я погледна.
— Какво смяташ да правиш днес следобед?
Тя се отпусна назад разочарована.
— Нищо. Защо?
— Би ли искала да дойдеш с мене някъде? Някъде, където никога досега не си била?
Тя присви очи.
— Къде?
— Някъде, където никой никога не ходи. Там долу. В Глината.
Бен беше наел човек да върви на десет крачки пред тях — държеше високо издигнат фенер, чиято яростна бяла светлина осветяваше фасадите на стари сиви каменни сгради. Острите им форми стърчаха сред дълбокия сумрак.
Бен държеше друг, по-малък фенер: лека лампа с дълга, тънка дръжка. Светлината й беше по-мека и хвърляше малка локва от перлени отблясъци около разхождащата се двойка.
Катрин стискаше ръката му, очарована и уплашена. Не знаеше нищо за това. Мислеше си, че всичко е било разрушено. Но то си беше тук — запазено, изоставено, зарязано в мрака; изолирано от дивата пустош, която го заобикаляше.
Докато вървяха, гласът на Бен изпълваше кухия мрак — говореше по памет, разказваше й историята на това място:
— За разлика от всички предишни архитекти, човекът, разработил Града Земя, не е оставил никакво място за старото. Новото е било всичко за него. Разбира се, най-високите сгради са били унищожени, но останалото е било просто застроено отгоре, сякаш миналото вече изобщо не им е трябвало.
— Той се обърна и я погледна. — Онова, което имаме сега, е не толкова нова форма на архитектура, колкото нова геологична епоха. С Града Земя ние влязохме в технозоя. Всичко друго е останало назад, в Глината.
Той млъкна и посочи кръгъл купол, който фенерът на водача беше осветил.
— Забелязала ли си, че в нашия Град няма куполи — дори и в именията на Първото ниво? Не. Има копия на архитектурата на хан, разбира се, макар че това са скорошни тенденции — неща от последните петдесет-шейсет години. Но от Стария Запад не е останало нищо. Цялата елегантност на линията е била заменена с по-твърди форми — шестоъгълници, осмоъгълници, преплитания на сложни кристални структури, сякаш светът е замръзнал.