Тя потрепери, неспособна да откъсне очи от него. Сега той приличаше на демон, очите му — като тъмни, тлеещи въглени. Тялото му изглеждаше преобразено — ужасно, почти чуждо.
Тя седна рязко напред, чашата падна от ръцете й.
Срещу нея Бен видя падането й и забеляза как лежи на земята; видя как съдържанието й се разля по килима. Видя и го съхрани в паметта си.
Вдигна поглед към нея, изненадан видя как гърдите й са се измъкнали от робата и лежат между богатите сини гънки на дрехата оголени, странно чужди.
И както гледаше, желанието запулсира в него страшно — като разпален огън.
Седна до нея, протегна се под робата, за да докосне нежно меката топлина на плътта й, ръцете му бавно се плъзнаха нагоре, докато обхванаха гърдите й. После наведе лице към нейното и устните му меко закачиха нейните.
Тя се напрегна, трепереща в ръцете му, след това изведнъж се притисна към него, устата й трескаво търсеше неговата, ръцете й се спускаха надолу по него. Той потрепери, удивен от внезапната промяна в нея, от глада в очите й.
За момент се отдръпна, сведе поглед към лицето й, изненадан от силата на онова, което изведнъж изпита. После я бутна назад меко, нежно, прие каквото тя му предлагаше, прогони ярката, страшна светлина, която го беше държала в обятията си само преди мигове, остави се да се плъзне в тъмнината й като камък, падащ в сърцето на дълбок, тъмен кладенец.
Глава 14
Изгубената невеста
— Е, министър Хен, за какво искахте да ме видите?
Хен Ю беше коленичил, главата му докосваше студения каменен под. Сега се изправи и за първи път вдигна поглед към своя танг.
Ли Шай Тун седеше на държавническия си трон, високото му ъгловато тяло беше облечено в императорско жълто. Съветът на министрите бе свършил преди час, но Хен Ю бе останал с молба за частна аудиенция със своя танг. Три широки стъпала водеха нагоре към присъствената платформа. В подножието на тези стъпала стоеше канцлерът на танга, Чун Ху-ян. През последните няколко месеца старецът видимо беше отслабнал — върху плещите на способния и честен Чун се бяха стоварили още правомощия; именно при Чун беше отишъл Хен веднага след края на Съвета. Сега, когато погледна към танга, Чун се усмихна едва-едва.
— Благодарен съм за тази възможност да поговоря с вас, чие хсия — започна Хен. — Не бих молил, ако не ставаше дума за въпрос от най-голяма спешност.
Тангът се усмихна.
— Разбира се. Но моля ви, Хен Ю, бъдете кратък. Вече закъснявам за следващата си среща.
Хен се поклони отново, наясно със задължението, което имаше към канцлера, задето беше осигурил тази аудиенция.
— Става дума за младия Шепърд, чие хсия.
Тангът вдигна вежди.
— Момчето на Хал? Какво за него?
— Разбрах, че е в колеж, чие хсия.
Ли Шай Тун се засмя.
— Знаете го със сигурност, Хен Ю, иначе нямаше да го споменете. Но какво става? Да не би момчето да има неприятности?
Хен се поколеба.
— Не съм сигурен, чие хсия. Не изглежда да се намира в непосредствена опасност, но определени факти, предоставени на вниманието ми, предполагат, че тя може и да му предстои през следващите дни.
Ли Шай Тун се наведе напред, лявата му ръка поглаждаше сплетената му брада.
— Ясно. Но защо идвате при мене, Хен Ю? Това не е ли работа за генерал Ноченци?
Хен се поклони ниско.
— Обикновено бих се съгласил, чие хсия, но като се имат предвид болестта на бащата и възможните бъдещи отношения на момчето с принц Юан…
Остави другото недоизказано, но Ли Шай Тун го разбра. Хен беше прав. Това беше много по-важно от всяка обичайна задача на сигурността. Каквито и да бяха намеренията на Бен точно в този момент, той беше възпитан за съветник на Ли Юан. А и гените му сигурно щяха да си кажат думата. Следователно, каквото и да ставаше с него сега, беше важно.
— Какво предлагате, Хен Ю?
Хен Ю се поклони в отговор, след това протегна ръка с предварително приготвения от него свитък. Чун Ху-ян го взе от него и го подаде на танга, който го разгъна и започна да чете. Когато свърши, отново погледна Хен.
— Добре. Имате позволението ми за това, Хен Ю. Ще го подпиша и ще дам на генерала потвърдително копие. Но не отлагайте. Искам това да стане веднага.
— Разбира се, чие хсия.
— И. Хен Ю…
— Да, чие хсия!
— Задължен съм ви за това. Ако има някоя дребна услуга, с която мога да ви се отплатя, известете Чун Ху-ян и ще бъде сторено.
Хен Ю се поклони ниско.
— Щедростта ви е прекалена, чие хсия, но, простете ми, няма да бъде правилно от моя страна да се възползвам от онова, което в края на краищата е просто дълг към господаря ми. Както винаги, чие хсия, не моля за нищо, освен да ви служа.