— В дома ти е различно. Това ли искаше да кажеш? И от това си се чувствал скован?
Той сведе поглед към ръката си — към лявата ръка, чиято китка беше отрязана — след това пак погледна към нея.
— Може би.
Видя го как се усмихна — слабо, вгледан навътре, сякаш искаше да събере в ръката си всички парчета наведнъж.
— Закуската ти — напомни му тя. — Трябва да я изядеш. Ще изстине.
Погледът му се върна, изведнъж отново фокусиран върху нея. После, като че ли беше решил нещо, се протегна, хвана ръката й и я привлече към себе си.
— Зарежи закуската. Ела. Да се връщаме обратно в леглото.
— Е? Носиш ли досието?
Хен Чан-йе се обърна и щракна с пръсти. Слугата му веднага се приближи и с поклон му подаде завързан с коприна свитък.
— Мисля, че тук ще намериш всичко, което ти трябва — каза Хен и му го подаде. — Но кажи ми, Новачек, защо искаш да знаеш нещо за онзи? Да не би пътищата ви да са се кръстосали по някакъв начин?
Сергей Новачек погледна към Хен, след това сведе поглед към свитъка.
— Не е твоя работа, но не, пътищата ни не са се пресичали. Просто нашият приятел Шепърд е малко нещо загадка, а аз мразя загадките.
За момент Хен Чан-йе се взря в Новачек, овладявайки студения гняв, който усещаше в негово присъствие. Хун мао нямаше представа в какви неприятности се е забъркал.
— Ако си си направил разследването, мога ли да го взема? — попита той — зададе поредния въпрос от онези, които чичо му беше настоял да зададе.
Новачек вдигна поглед и сви свитъка.
— Това ли е всичко?
Хен се усмихна.
— Знаеш как е: колкото по-богат е човек, толкова по-малко има в досието. Онези, които могат, си купуват анонимност.
— И ти мислиш, че и тук е станало така?
— Бащата на момчето е много богат. Достатъчно богат, за да му откупи пътя към Оксфорд без каквито и да било приемни изпити.
Новачек кимна; в думите му явно се усещаха следи от горчивина:
— Знам. Видях архивите на колежа.
— А… — Хен кимна едва-едва, отбелязвайки какво каза другият.
— А бронзът?
Хен Чан-йе леко се извърна. Слугата отново се появи до него — този път носеше проста обвита с лед торбичка. Хен я взе и се обърна с лице към Новачек. Изражението му изведнъж беше станало много по-твърдо, очите му — студено враждебни.
— Това ми струва скъпо. Ако имаше някакъв начин да мога да взема назаем един милион юана, щях да постъпя по-скоро така, отколкото да моля за помощ чичо си. Но преди да ти го предам, бих искал да знам защо ти е. Защо си мислиш, че струва един милион юана?
За момент Новачек се взря в него — собствената му враждебност се срещна с тази на хана. После сведе поглед и се усмихна кисело.
— Вие ни наричате „големи задници“ зад гърба ни, но точно ти самият си задник, нали, Хен?
Очите на Хен проблеснаха от гняв, но той се овладя, спомняйки си какво му беше казал чичо му. В никакъв случай да не провокира Новачек.
— Ами ако ти кажа, че не можеш да го имаш?
Новачек се засмя.
— Хубаво. Можеш да ми платиш милиона. На вноски, ако искаш. Обаче едва ли ще имаш интерес. По сто и петдесет хиляди на година — пак вдигна поглед и срещна очите на хана. — Пък това е доста повече от онова, което получаваш, както чувам. Може да се окаже… трудно да свързваш двата края.
Хен преглътна, а след това почти грубо набута торбичката в ръцете на другия.
Сергей изгледа Хен — забеляза колко ядосан беше — и се зачуди, после погледна простата бяла торбичка, която държеше; напипа формата на бронза под тънкия като кожа плат. Обля го прозрачно, чисто чувство на задоволство — на удовлетворение.
— Добре — каза той. — На чисто сме, Хен Чан-йе. Аз бих казал, че дългът ти е уреден, а ти?
Хен Чан-йе се врътна и направи три гневни крачки, преди да се обърне отново. Лицето му беше почти почерняло от яд; пръстът му обвинително се насочи към неговия мъчител.
— Внимавай, Новачек. Следващия път може да нямаш толкова късмет. Следващия път може да срещнеш някого, за когото честта е нещо по-маловажно, отколкото за мене. И тогава ще разбереш какво всъщност мисли светът за боклуци като тебе.
Сергей му се усмихна нагло.
— Върви си го начукай, Хен Чан-йе. Ти имаш чест не повече от оная работа на някой бос от Триадата. Единствената причина да си платиш беше, че те е страх да не изгубиш достойнството си пред приятелите си. Но това си е твой проблем. Аз получих каквото исках.
Хен отвори уста, сякаш се готвеше да му отговори подобаващо, после промени решението си. Разсмя се и разтърси глава — изведнъж тонът му беше станал по-студен, по-овладян:
— Така ли, приятелю? Така ли?