Отидоха в кафе „Бургундия“, взеха маса близо до Зеленината и платиха, за да махнат останалите три стола. Катрин седна отдясно на Бен — многоетажната клетка на централната пагода беше зад гърба й и оформяше рамка около бледата й, прилична на огън красота. „Птичката ми“ — така я наричаше той сега и това подхождаше. Той се усмихна, разглеждайки профила й, после се обърна и извика сервитьора.
Цяла вечер беше тих, мълчалив. Беше дошло второ писмо. Сега се намираше в джоба на якето му — неотворено. Усещаше нежния му натиск върху гръдта си, чувстваше скритата му форма.
И тя се беше умълчала, но по други причини. Нейното мълчание беше мрачно, ревниво — онова, което той бе опознал прекалено добре през последните няколко дена.
Сервитьорът дойде, наля им вино и остави наченатата бутилка в кофичка с лед помежду им. Бен се наведе и чукна чашата си о нейната.
Тя извърна глава към него.
— Какво иска тя?
Той едва не се усмихна — знаеше какво си мисли тя. Необяснимите му отсъствия. Писмата. Дори настроенията му. Знаеше, че тя възприема всичко това като признаци за изневяра. Но не е сигурно. Или поне не още. И оттук и мрачното й мълчание.
Той отпи от виното и остави чашата си.
— Ето, виж — извади писмото от джоба си и й го подаде.
Тя присви подозрително очи, после взе писмото. Известно време просто се взираше в него — не беше сигурна какво иска да й покаже, като й го дава. След това го вдигна към носа си и го помириса.
— Отвори го — колебанието й го забавляваше. — Или ми го върни, аз ще го отворя. От сестра ми е, от Мег.
Тя кимна, убедена само наполовина, но му върна писмото. Наблюдаваше как той го отвори с нокътя на палеца си и извади четирите старателно сгънати листа хартия. Без дори да ги погледне, й ги подаде.
— Ето, виж…
Тя наведе глава и се зачете — отначало неохотно, после — с все по-нарастващ интерес. Най-сетне отново вдигна поглед — лицето й беше променено, по-открито.
— Но защо не ми каза? Беше жестоко от твоя страна, Бен — да ме оставиш в неведение. Аз си мислех, че…
Изчерви се и отмести поглед. Той се протегна и взе писмото.
— Не си ли доволен, Бен? Според мене е много мило от нейна страна, че се безпокои за тебе. Може да отседне при мене, ако искаш. Имам походно легло. Може да спи на него.
Той я погледна, след това се върна към писмото. Дочете го, сгъна го грижливо и го пъхна обратно в джоба си.
— Е? — попита тя. — Ще е много хубаво да се запозная със сестра ти. Наистина.
Той си наля още вино, после изпразни чашата си на един дъх. Тя го наблюдаваше озадачена.
— Какво има? Защо не ми казваш?
Той поклати глава.
— Не се обичате, така ли? Това ли е?
Той се разсмя.
— Кой, ние с Мег ли? Не, тя… — той се усмихна със странна усмивка и се вторачи в празната чаша. — Тя е просто съвършена. — Погледна я, след това протегна ръка, вдигна нежно брадичката й и се наведе, за да докосне устните й със своите.
Тя се усмихна.
— Това ми хареса. Та какво тя?
— Тя ще отседне при мене — и с това реши да приключи въпроса. — А сега… какво да си поръчаме?
Тя се взря в него за момент, после също реши да смени темата.
— Все ми е едно. Изненадай ме.
Той се разсмя — изведнъж по необясним начин отново беше станал предишният Бен.
— Стриди. Нека си поръчаме стриди.
— Само стриди ли?
— Не. Не само стриди, а цяло плато стриди. От най-хубавите стриди. Повече, отколкото бихме могли да изядем — изпухтя и се облегна на стола си. Описа с ръце във въздуха огромно шкембе и наду бузи. Разсмя се, след това отново се изправи на стола, обърна се и щракна с пръсти на сервитьора.
Рязката трансформация й беше едновременно и забавна, и я тревожеше. Намекваше за някаква негова страна, която тя не беше виждала досега, освен може би в онзи миг, когато я беше имитирал. Прехапа връхчето на езика си. На една от съседните маси избухна смях и я разсея за момент, като я накара да извърне глава. Когато отново го погледна, той я гледаше с лека усмивка на устните.
— Понякога си просто странен! — засмя се тя. — Като например цялата тази работа със семейството ти. Какво толкова лошо има в това, да ми разкажеш за тях? Никога нищо не ми казваш.
Той сви рамене.
— Не е важно. Там си е там, у дома. А тук си е тук. Харесва ми да разделям нещата.
Тя сведе поглед — чудеше се дали той разбира какво казва. Това, че я изключва така, я обиждаше. Някак я принизяваше.
— Тук е твърде тясно — продължи той. — Твърде… — разсмя се — къс, почти болезнен смях. — Твърде напрегнато. За тебе ще е трудно да разбереш, знам. Не че го мразя, но просто ми е необходимо да се държа на някакво разстояние от всичко това. Имам нужда от нещо по-различно от всичко, което получавам тук.