Беше оставил чашата си и пощипваше лявата си длан с дясната; погледна надолу, поглади и погали ръбчето.
— Ами мене тогава къде ме слагаш? Истинска ли съм за тебе, Бен, или съм просто част от онова, което получаваш тук?
— Може би — погледна я откровено в очите. — Може би цялата работа е тъкмо в това. Различни начини на получаване.
Тя понечи да каже нещо — нещо, за което щеше да съжалява по-късно — когато смехът отново прокънтя — този път по-силно. Усети, че я побиват студени тръпки — беше смехът на Сергей…
Обърна се и веднага го видя. Беше седнал на не повече от двайсет чи от тях.
Той се извърна и се усмихна.
— Катрин! Колко се радвам, че те виждам!
Личеше си, че е пиян. Стана залитайки от стола си и се приближи, влачейки със себе си празен стол. Без да обръща внимание на Бен, седна и се наведе неприятно, почти заплашително към нея.
— Как си, Катрин, миличка? Доста време мина, откакто се видяхме тук, нали така?
Той се оригна, после се извърна с подозрителна усмивка на почервенялото си лице.
— Ами този тук кой е? — изимитира стресната изненада. — Мале, мале, ама това било нашето гениално приятелче! — поклони се подигравателно, но когато се изправи, чертите му се бяха вдървили, а в очите му светеше студена злоба. — Щеше ми се да си поприказваме, приятелче.
В начина, по който натърти на последната дума, имаше нещо грозно. Намек за насилие.
Тя гледаше — раздразнителността й към Бен се беше превърнала в страх за него. Знаеше колко опасен може да бъде Сергей в подобно настроение.
Бен се усмихна и се обърна да повика сервитьора. Да, помисли си тя, така е най-добре. Но вместо да помоли келнера да отстрани Сергей от масата им, Бен поръча нова бутилка вино и още една чаша. После се обърна към противника си:
— Ще пийнеш с нас, надявам се?
Сергей се разсмя — изненадано, нервно.
— Не, наистина не мога да повярвам, Шепърд. Ама че си мазен боклук! Мислиш си, че можеш да купиш целия свят!
— Сергей… — започна тя, но той фрасна с юмрук по масата и я изгледа на кръв.
— Млъквай, Катрин! Може пък да понаучиш едно-друго за тоя тука, дето се хили.
Тя се извърна и стисна очи — искаше й се всичко това да свърши. Беше прекалено.
Сергей се наведе напред — сега излъчваше открита враждебност.
— Ти не си оттука, нали така, Шепърд?
Бен остана мълчалив, замислен.
— Не си, нали така?
Катрин отвори очи и ги погледна. На устните на Бен играеше усмивка — зареяна, лека.
— Поизкопах това-онова — Сергей се наведе през масата към Бен. Дъхът му вонеше на вино. — И знаеш ли на какво се натъкнах? — засмя се студено. — Нашият приятел тука си е купил мястото в Оксфорд. Както си купува всичко. За да го приемат тук, са пристъпили правилата.
Катрин поклати глава.
— Не те разбирам, аз…
Сергей изпухтя — на лицето му беше изписано огромно отвращение.
— Тоя тука е шарлатанин, ето какво е. Не трябва да бъде тук. Той е като всички други паразити. Само дето не е хан — засмя се грубо, после се обърна и вече ядосано я погледна. — За разлика от всички нас, Шепърд няма никаква квалификация. Никога през живота си не се е явявал на изпит. А що се отнася до работата… — смехът му секна, презрението в тона му се изостри. По съседните маси хората бяха млъкнали и чакаха да видят какво ще стане. — Никога не е ходил и на една лекция! И едно есе не е предал! А пък за явяване на годишните изпити просто забрави. Ще си замине вкъщи още преди сесията. Той е над тези неща, нали разбираш. Или поне парите му са над тях.
Разнесе се смях. Но той не разсея Сергей. Сега се беше развихрил — докато говореше, сочеше мишената си с ръка:
— Да, странна птица е този тук. Богат е и очевидно има здрави връзки. С ония Горе, така разправят. Обаче тук има и една загадка. Той не е от Града. И точно затова ни презира.
Тя се втренчи в Сергей — не разбираше нищо. Какво искаше да каже той? Всички бяха от Града. Нямаше откъде другаде да дойдат. Освен ако… сети се за ръкописните букви — за това, колко много неща, свързани с Бен, бяха странни — и за миг почувства как я облива несигурност. След това си спомни творението му — спомни си какво беше преживяла в рамката.
— Не си прав, Сергей. Не разбираш…
Сергей се надигна, заобиколи масата и се наведе над Шепърд.
— Не. Твърде добре разбирам даже. Тоя тука е шибана жаба, ето какво е. Буца кал.
Тя гледаше и двамата разтревожено, ужасена от онова, което щеше да се случи.
— Той е пиян! — възкликна тя умолително. — Не знае какво говори, Бен. Пиянски приказки! — но се боеше за него. Той не познаваше Сергей; не знаеше колко е проклет.