И това също можеше да се използва. Но беше нещо, което трябваше да се запази, докато му дойде времето. Въпреки че чичо му, Хен Чи-по, беше алчен, продажен човек, в едно нещо беше прав. Информацията е власт. И онези, които я притежават, упражняват властта.
Да. И това никога не е било по-валидно, отколкото пред идващите дни. Защото Чун Куо се променяше бързо. От дълбините на Града се издигаха нови неща. Неща, които трябваше да опознае.
Хен Ю, министър на танга, кимна на себе си, после се пресегна и угаси светлината над бюрото си.
По тази причина беше уредил на сутринта да се срещне с търговеца, Новачек. Да му предложи нова сделка — нова стока, с която да търгува; такава стока, за която всеки би платил чудесно.
Информация.
Край на Книга втора
Историята на „Счупеното колело“ — за злочестото предателство на Фей Йен към Ли Юан и за убийствената битка между Седмината и техните врагове, Де Вор и Пин Тяо — продължава в третия том на ЧУН КУО, „Бялата планина“, с която завършва първата фаза на великата „Война на Двете направления“.
Бележка на автора
Транскрипцията на стандартния мандарин с европейска азбука се постига за първи път през XVII в. от италианеца Матео Рици, създал и ръководил първата йезуитска мисия в Китай от 1583 до смъртта си през 1610 г. Оттогава са били правени няколко дузини опити да се редуцират оригиналните китайски звукове, представени от десетки хиляди отделни пиктограми, в ясно разбираема фонетика за използване от Запада. Дълго време обаче доминират три системи — онези, използвани от трите най-големи западни сили, борещи се през XIX в. за влияние в корумпираната и разпадаща се Китайска империя: Великобритания, Франция и Германия. Тези системи са „Уейд-Джайлс“ (във Великобритания и Америка; понякога известна като системата „Уейд“), „Лекол франсе дьо л’екстрем ориент“ (във Франция) и „Лесинг“ (в Германия).
Но от 1958 г. самите китайци търсят начини да създадат една-единствена фонетична форма, основана на германската система, която наричат ханю пинджин фанган (Схема за китайска фонетична азбука), известна по-често като пинджин; пинджин се използва във всички чуждоезични книги, издадени в Китай от 1-ви януари 1979 г., както и се преподава в училище наред със стандартните китайски знакове. За това произведение обаче аз избрах да използвам по-старата и за моя разум далеч по-елегантна система за транскрипция „Уейд-Джайлс“ (в модифицирана форма). За вече привикналите към по-твърдите форми на пинджин по-долната таблица може да послужи като основно ръководство по транскрипция; първо е „Уейд-Джайлс“, после — пинджин:
п — б ч’ — к
ц’ — с дж — р
ч’ — ч т’ — т
т’ — д ХС-КС
К — Г Ц — 3
ч — дж ч — ж
Надявам се ефектът да е изобразяването на по-меката, по-поетична страна на оригиналния мандарин, който е увреден, по мое мнение, от модерния пинджин.
Преводите на „Импромптю“ от Мен Чао и на „стихотворението без заглавие“ от Ли Шан-Ин са дело на А. С. Грейъм в превъзходните му „СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДНИЯ ТАНГ“, издадени от Пенгуин букс, Лондон, 1965 г.
Преводът на „На Ли Чиен“ от По Чу-И е на Артър Уейли в „КИТАЙСКИ ПОЕМИ“, издание на Джордж Алън & Ънуин, Лондон, 1946 г.
Преводът на „Две бели гъски“ от Ву Ман-юан (песента на Фей Йен в Глава седма) е на Ан Бирел в „НОВИ ПЕСНИ ОТ НЕФРИТОВАТА ТЕРАСА. Антология на ранната китайска любовна поезия“, издадена от Джордж Алън & Ънуин, Лондон, 1982 г.
Цитатите от „ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА“ на Сун Цу са в превод на Самюел Б. Грифит, издание на Оксфорд юнивърсити прес, 1963 г.
Цитатът от „ТВОРЧЕСКИЯТ АКТ“ на Артур Кьостлер е от изданието на Хъчинсън & Ко, публикувано в Лондон, 1969 г., и е препечатан с тяхно позволение.
Преводите на произведенията на Ницше са на Р. Дж. Холингдейл и са взети от следните томове: „ТЪЙ РЕЧЕ ЗАРАТУСТРА (Книга за всички и никого)“, издадена от Пенгуин букс, Лондон, 1961 г.; „ОТВЪД ДОБРОТО И ЗЛОТО (Прелюдия към философията на бъдещето)“, издание на Пенгуин букс, Лондон, 1973 г.; „ЕССЕ НОМО (Как човек става онова, което е)“, издадена от Пенгуин букс, Лондон, 1979 г.
„Баварски тинтяви“ на Д. X. Лоурънс може да бъде намерена в „ПОСЛЕДНИ СТИХОТВОРЕНИЯ“ (1932), но вариантът тук е взет от предишно издание на поемата.
Прекрасната рецепта за „Пролетното вино Ян Сен“, спомената в Глава първа, може да намерите на стр. 163 на „КИТАЙСКА БИЛКОВА МЕДИЦИНА“ от Даниел П. Райд, издание на Торсънс, Лондон, 1987 г.
Играта на уей чи, споменавана в този том, случайно е по-известна с японското си име го и е не само най-старата игра на света, но и най-елегантната.