Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („Джен Син“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.
Хо йе — Nelumbo nucifera, или лотос, чиито семена се използват в китайското билколечение срещу безсъние.
Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Диалекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ (чун цу) и „човечец“ (хсиао джен), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.
Хсиао чие — „госпожица“ или „неомъжена жена“; алтернатива на ну ши.
Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли, или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града.
Хун — „по-високата душа“ или духовната душа, която, както вярват китайците, се възнася на небето след смъртта, присъединява се към Шан Ти, върховния предтеча, и живее в двора му завинаги. Вярва се, че хун влиза в съществото в момента на зачатието (вж. и по).
Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали са търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са били ограбвани китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“.
Цу — север.
Ча — чай
Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14.4 инча, или 37 сантиметра.
Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.
Чи пао — роба от една част, обикновено без ръкави, носена от жените.
Чу — „държава“; тук име на игра на карти, основаваща се на държавната политика на Чун Куо.
Чу — запад.
Чун — порцеланова чаша за ча, обикновено с капаче.
Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.
Шан — юг.
Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиан шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.
Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. В един юан има сто фен (цента).
Юе лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)
Ян — „мъжкият принцип“ на китайската космология, който заедно със своята допълваща го противоположност, женския ин, образува тай чи, произлизащ от самата Първичност.
Благодарности
Още веднъж трябва да благодаря на всички онези, които четоха и критикуваха частите на „СЧУПЕНОТО КОЛЕЛО“ по време на дългото му раждане. На редакторите ми — Ник Сейърс, Брайън Дефиоре, Джон Пиърс и Алиса Даймънд — за търпението им, както и за ентусиазма им; на приятелите ми от писателския блок: Крие Еванс, Дейвид Гарнет, Роб Холдсток, Гари Килуърт, Боби Ламинг и Лиза Тътъл; на Анди Сойер за „външната гледна точка“, когато беше най-необходима, и както винаги на верния ми помощник и първи критик Брайън Грифин, задето ме държеше в правия път.