Двамата мъже се престориха, че не виждат съмнението, пробягало за миг по лицето на танга.
— А вие, Хал? — Ли Шай Тун погледна към стария си приятел. — Ще дойдете ли?
Шепърд се усмихна.
— Може би по-късно. Сега се чувствам малко уморен. Предполагам, че е от многото ян сен.
— Да, вероятно е така.
И тъжно извръщайки се от него, Ли Шай Тун пое ръката на Цу Ма и го поведе към насъбралото се множество в Голямата зала.
Кар се наведе над масата и с една ръка вдигна мъжа от стола, на който той седеше, здраво стиснал в юмрука си предницата на светлосинята му туника.
— Какво значи „не може“! Аз тръгвам днес. С първия възможен кораб. И ще взема тези файлове със себе си.
За миг лявата ръка на мъжа се опита да достигне до интеркома на бюрото му, после се отказа. Той вече беше чувал какъв маниак е Кар, но никога не би повярвал, че същият този Кар ще нахлуе в кабинета му и ще го нападне с физическа сила.
— Не знаете ли кой съм аз? — изкрещя той, гласът му обаче беше някак си сподавен. — Аз съм генерал-губернатор на Марс. Не можете да си позволявате това с мене.
Кар измъкна мъжа иззад масата, така че да се окаже очи в очи с него.
— Не сте вие този, който ще ме учи кое може да се прави и кое не, господин губернатор Шенк. Беше ви наредено да ми оказвате пълно съдействие, но откакто се върнах в Тян Мен Ку, вие не бяхте за мен нищо друго освен пречка.
Губернаторът болезнено преглътна.
— Но… разследването… Станцията Фен Шу беше разрушена, а тръбопроводът — сериозно повреден.
— Това си е ваша грижа. Моята е при първа възможност да докладвам на своя танг и да взема със себе си цялата важна и отнасяща се до случая информация. И вие го знаехте. Бяхте получили необходимите заповеди.
— Но…
Кар се изправи, пусна тежко Шенк обратно на стола, после стовари юмрука си върху интеркома.
— Искате война със Седмината ли?
— Какво? — лицето на Шенк се сгърчи.
— Защото точно това ще ви се случи, ако вземете каквито и да е по-нататъшни мерки за моето задържане тук. Аз бях упълномощен със специален декрет на Седмината да направя всичко, което сметна за необходимо, за да бъде наказан справедливо изменникът Бердичев, както и да използвам всички архиви и документи, отнасящи се до това лице. Така и направих. Значи, кажете ми сега, ши Шенк, какво общо има с мене вашето разследване?
— Аз… — започна той, после видя отворената врата зад Кар.
Кар светкавично се обърна.
— Донеси файловете за Бердичев. Веднага.
Подчиненият се обърна към губернатора Шенк, пренебрегвайки Кар.
— Ваше превъзходителство?
Кар отново погледна Шенк.
— Е? Ще се изправите ли срещу Седмината, подписвайки по този начин смъртната си присъда, или ще направите каквото аз предлагам?
Шенк отново преглътна, после наведе глава.
— Прави каквото казва той. Приготви и разрешителното на майор Кар за Тиенцин. Той тръгва този следобед.
— Веднага, ваше превъзходителство.
— Добре — каза Кар и разположи огромното си тяло в мъничкия стол. — Кажете ми сега, господин губернатор, кой ви нареди да ме задържите тук?
Долу в Чун Куо Де Вор вдигна поглед от папките и строго се втренчи в лейтенанта.
— Това ли е всичко?
Виганд наведе глава.
— Засега да, ваше превъзходителство. Но хората, с които поддържаме връзка, обещаха да получим повече. Ще знаете за тази паплач всичко, което бихте искали да знаете още преди да се срещнете отново с тях.
— Добре. Защото искам да знам кой в какво е добър и кой за какво отговаря. Искам да знам откъде идват и какво искат да постигнат. И не искам предположения. Искам факти.
— Разбира се, ваше превъзходителство. Веднага ще се заема с това.
Виганд се поклони дълбоко, после се обърна и напусна стаята. „Свестен човек — мислеше си Де Вор, докато го наблюдаваше как се оттегля. — Интелигентен и надежден въпреки онази неприятност с Леман и съобщението.“
Той се изправи и заобиколи масата, после се спря пред огромната увеличена снимка на петимата водачи на Пин Тяо, която Виганд беше закачил на стената.
Образите върху черно-бялата фотография бяха ясни и контрастни, лицата на петимата терористи, увеличени до естествен размер, се открояваха отлично. В центъра беше Гезел. Снимката бе направена десет или петнайсет секунди след началото на срещата, миниатюрните оптични камери се бяха активирали, когато той кимна, за да обърне внимание върху половината карта, лежаща на масата пред Гезел. Намерението му беше чисто и просто да запечата образите на другите четирима водачи на Пин Тяо, така че по-нататък те да бъдат проследени от службите за сигурност. Обаче това, което снимката най-ясно бе уловила, беше силното им, почти безумно подозрение. Де Вор се усмихна. И тогава беше почувствал нещо подобно, но бе твърде погълнат от собствените си планове и игри, за да му обърне достатъчно внимание. Сега, като го видя толкова ясно изразено, толкова осезаемо, той осъзна, че е пропуснал нещо наистина важно.