Беше късен следобед и повечето от масите бяха празни, но в далечния десен край, на половината разстояние между огромната двойна врата и бара, около една маса се бяха събрали осмина офицери, които разговаряха доста шумно. Начинът, по който говореха, както и разхвърляните по масата празни бутилки създаваха впечатлението, че те твърде бяха попрекалили с пиенето. Тъй като обаче никой от тях не беше с по-долен чин от капитан, дежурните офицери се усмихваха и се извръщаха настрани, като им позволяваха поведение, което не биха толерирали при офицери с по-нисък чин.
Център на групата беше младият майор Ханс Еберт, героят от Хамерсфест, който ги беше забавлявал с истории, свързани с приема, на който бе присъствал този следобед. Сега обаче разговорът вече се беше изместил на други теми и приглушеният одобрителен смях носеше оттенъка на мрачно задоволство.
Одън, като видя как разговорът се пренася просто от тема на тема, го насочи отново обратно към основната от тях. Това беше и задачата му — по всяко време да осигурява централното място на своя господар. За разлика от останалите този следобед той едва се беше докоснал до питието си, но тъй като това щеше да направи впечатление, той симулираше, че често-често надига чаша към устните си и я пълни от бутилката. За разлика от останалите обаче говореше все така ясно и прецизно.
— А ти, Ханс? Как ти се стори дамата, с която се видя?
Еберт погледна встрани и се усмихна някак покварено.
— Коя от всичките дами, Уил?
Одън се наведе напред, за да загаси пурата си в пепелника, после отново се облегна назад.
— Знаеш коя. Съпругата на министъра.
Чу се въздишка на изненада и възхищение. Съпругата на министъра! Тук ставаше опасно. А те всички знаеха, че опасността възбужда.
— Да, Ханс, разкажи ни — подкани го Скот с очи, пълни с интерес.
Еберт спокойно отпи от чашата си, след това погледна кръга от нетърпеливи, наблюдаващи го лица.
— Тя е моя робиня — невъзмутимо каза той. — Мога да я накарам да направи всичко, което си пожелая. Абсолютно всичко. Да вземем например днешния ден. Накарах две момичета да я съблекат и да я държат, докато я бия с пръчка. След това тя гледаше, докато аз бях с прислужничките й. После ме молеше да го направя и с нея. Но аз поклатих глава. Казах й: „Трябва да си го заслужиш. Искам да ми покажеш колко много обичаш прислужничките си.“
— Не! — обади се Паншин, доста солиден на вид генерал. — И тя направи ли го?
Еберт отпи отново.
— Аз не казах ли, че тя е моя робиня? — той се усмихна.
— Точно в краката ми тя легна на пода заедно с прислужничките си и трите се потъркаляха повече от двайсет минути, докато всичките вече бяха вън от себе си и ме умоляваха да се присъединя към тях.
Фест отваряше очи все по-широко.
— И ти после й удари една?
Еберт остави чашата си и бавно поклати глава.
— Не е толкова просто. Нали разбирате, имам си ритуал.
— Ритуал? — Скот глътна коняка си на екс, като бързо отметна глава назад, после стовари празната си чаша върху масата. — Какъв ритуал?
— Накарах ги и трите да коленичат пред мене голи, с наведени глави. След това една по една ги извиквах да се приближат към мен, да коленичат пред моя бог и да целунат главичката му. След като го направиха, трябваше да повторят няколко думи. Знаете ги този род неща: „Обещавам да бъда вярна и да се покорявам на бога и на неговите желания.“ Такива работи.
— Куан Ин! — възкликна друг капитан на име Рус. — Само не ми казвайте, че ги оправихте и трите наведнъж!
Еберт се засмя и допи питието си.
— Страхувам се, че не. Едва-що беше дошъл редът на горкото старо момиче, когато забелязах колко е часът. Казах й: „Съжалявам, не бях обърнал внимание на времето. Трябва да вървя. Тангът ме очаква.“
— За Бога! — едва успя да изломоти Скот и поклати глава. — Нали не се майтапиш с нас, Ханс? Това действително ли се случи?
— Преди по-малко от шест часа.
— И какво каза тя?
Еберт се изсмя.
— Какво можеше да каже? Никой не бива да кара танга да чака.
— А обещанието ти? — попита Рус. — Ти си обещал, че ще я чукаш, ако ти покаже колко много обича прислужничките си.
Еберт се пресегна и наля още вино в чашата си.
— Аз държа на думата си, капитан Рус. И ти го знаеш. Щом като свършим тук, ще се върна, за да изпълня обещанието си.