„Насмей се сега — мислеше си той, — насмей се дълго и здраво, Ханс Еберт, защото аз няма да се спра, докато гордостта ми не бъде възстановена и ти не легнеш смирено в краката ми.“
Очите на всички, седнали около масата, отново се обърнаха към Еберт.
— Някои от тях имат кураж — каза той, докато за пореден път пълнеше чашата си. — Но няма значение. Та докъде бяхме стигнали? А, да… — той се изправи и вдигна чашата си. — За Ли Юан и неговата невеста! Нека тази вечер да им донесе облаци и дъжд!
Ревът в отговор беше оглушителен.
— За Ли Юан! Облаци и дъжд!
Церемонията беше свършила; и последните гости си бяха тръгнали; вратите на вътрешния дворец вече бяха заключени и охранявани. Останаха само те двамата.
Ли Юан се обърна и погледна към нея. Фей Йен седеше в срещуположния край на стаята на стол с висока облегалка, който беше поставен като трон върху подиум. Около малката й и крехка фигура се диплеше чи пао в брилянтено-червен цвят, а в тъмната й коса бяха вплетени нежни нанизи от скъпоценности. Фин плат, обагрен в червено и златно, обвиваше като воал чертите й — древен кай ту, какъвто бяха носили съпругите на императорите Чин в продължение на почти три века. Сега бяха сами. Тя повдигна воала си и му позволи да види лицето й.
Беше красива. По-красива от всякога. Дъхът му спря, когато я погледна, знаейки, че е негова. Сега знаеше как трябва да се е чувствал брат му, изживявайки своите последни мигове, и вече не скърбеше толкова за него. Би било прекрасно да умре сега, без да знае нещо повече от това.
Тръгна към нея неуверен, усещащ върху си погледа й, който го следеше.
Спря в основата на стълбите и погледна към нея. Огромният трон я правеше да изглежда съвсем дребничка. Приличаше на дете, седнало на стола на баща си. Три стъпала водеха до подиума, но така, както беше застанал, лицето му беше на едно равнище с това на Фей Йен. Изучаваше я, съзнавайки, че през годините, откакто я познаваше, тя беше израснала до истинската пълнота на женствеността си.
Очите му се свиха от болка, като видя колко тъмни са нейните очи. Колко дълбоки и красиви. Колко изящни — клепките й. Колко фино очертани — извивките на кожата й около очните ябълки. Очите й бяха толкова тъмни, толкова безкрайни, че той усещаше, че може да потъне и да се изгуби в дълбините им.
— Е? — Фей Йен се наведе напред. Усмихна му се, протегна ръка. — Какво ще заповяда съпругът ми?
Той почувства как през него премина тръпка на удоволствие, студена и гореща едновременно, остра и болезнена. Беше прикован от очите й, които го накараха да се пресегне и да я хване за ръка.
Сведе поглед към ръката й. Беше толкова малка и така изящна. Топлината й сякаш противоречеше на порцелановия й вид, силата й опровергаваше привидната й крехкост. Ръката й в неговата го притегли нагоре по стълбите до мястото, където седеше тя. Той коленичи, положи главата си в скута й, ръцете й галеха врата му. За момент това беше достатъчно. След това тя повдигна главата му, хванала я между дланите си, и го накара да отстъпи назад.
Стояха лице в лице.
Ръката й се насочи към украсената с рубини тока на рамото й и я разкопча. Бавно, с тихо копринено шумолене разхлабената дреха се свлече от тялото й.
Тя стоеше там гола, само по вплетени в косата скъпоценности и златни верижки около глезените и около врата. Кожата й беше бяла като лебедови пера, гърдите й — малки, съвършено оформени, с изпъкнали тъмни зърна. Хипнотизиран, той гледаше извивките на плътта й, малкия, тъмен триъгълник на пола й и чувстваше как желанието го завладява така бурно, мощно и неудържимо, че му се искаше да изкрещи.
Плахо протегна ръка, погали хълбоците й, после — гърдите й, нежно докосна тъмнокафявите зърна, сякаш това беше най-крехкото и нежно нещо, което някога бе докосвал. Тя го наблюдаваше. Усмивката й беше нежна, почти болезнена. После тя леко постави ръцете си на бедрата му и приближи лицето си.
Той се доближи със затворени очи и олекнало тяло. Ръцете му галеха раменете й, които му се струваха толкова гладки и топли, като че ли не бяха реални. Устните й, срещнали неговите, бяха меки, влажни и горещи като самото желание; сладостта им го заслепяваше.
Тя посегна надолу, разкопча го, после го притегли върху себе си. Веднага след като влезе в нея, той изля семето си. Извика, почувствал тръпката й. Когато отново я погледна, видя колко променени са очите й, колко различна — устата й — само болезнено желание той да е в нея.