Това, което видя, го възпламени, доведе го до нов прилив на желание и след това той все още лежеше върху нея.
Продължиха да лежат така известно време, после, все още едно цяло, се раздвижиха, забелязвайки колко неловко беше да лежат там с тела, проснати върху стълбите.
Той се изправи и прибра члена си в панталоните, сам осъзнавайки колко нелепо е такова действие, след това се наведе и й подаде ръка, помогна й да стане, неспособен да отмести поглед от тялото й.
Без да каже нищо, тя го поведе към брачната стая. Съблече го и го отведе в банята, изми го, без да обръща внимание на възбудата му — отблъскваше го, докато и тя самата не беше готова. След това най-сетне те лежаха на ниското и широко легло, гледаха се един друг, устните им се срещаха, разменяха си леки и кратки целувки, ръцете им нежно галеха тялото на другия.
— Кога разбра? — попита тя, без да откъсва очи от неговите.
— Когато бях осемгодишен — отговори той и кротко се засмя, сякаш знаеше, че това е лудост. Той я беше обичал повече от половината си кратък живот. И ето я сега — негова съпруга и любовница. С осем, почти девет години по-голяма от него. С почти половин живот по-възрастна от него.
Тя притихна за секунда, наблюдаваше го е присвити очи. Най-накрая проговори:
— Странно. Аз би трябвало да го зная.
Усмихна се, след това се премести по-близо и го целуна.
„Да“ — мислеше си той, след като я освободи от прегръдката си и се взираше в нея, виждаше леките движения на миглите й, кожата над очите й, линията на устните й. В очите й се носеха облаци, костиците на лицето й приемаха ту една, ту друга форма. Постоянно. Той беше очарован от нея. Хипнотизиран. Чувстваше, че може да остане да живее там завинаги, никога да не напусне тази стая, тази интимност.
Отново правиха любов — този път бавно, Фей Йен го направляваше, напътстваше, изглеждаше, сякаш го води към връх, по-прекрасен от последния, но и по-болезнен в своята интензивност.
След това той лежеше, гледаше мрака, покрил лицето й, цвета, ненадейно избил по бузите и врата й, и знаеше, че винаги ще я желае.
— Обичам те — каза накрая той, бавно поклащайки глава, сякаш не можеше да повярва. Толкова често бе произнасял тези думи в себе си. Беше си представял как й ги казва. А сега…
— Зная — каза тя и отново го целуна. После приседна до него, отпусна глава върху сгъвката на ръката му, а бузата й — мека и топла — се притисна до гърдите му.
Глава 2
Противоречиви гласове
Ли Юан се събуди рано и, като се стараеше да не я обезпокои, отиде до бюрото си в далечната част на стаята, седна зад него в малкия кръг от светлината на лампата и се загледа в нея. За известно време не можа да направи нищо, сякаш в транс от видението на заспалото й тяло, после се раздвижи, извади лист хартия от чекмеджето, смеси вода и мастило в мастилницата и започна да пише думи със сръчна, непоколебима ръка надолу по страницата и отдясно наляво.
Отново натопи четката, след това погледна през стаята и видя, че тя го наблюдава.
— Какво правиш, любов моя?
Той усети лек трепет, тръпка на чисто удоволствие да преминава през него при думите й. „Любов моя…“ Колко често беше мечтал тя да каже това. Усмихна се, после остави четката.
— Нищо, единствена скъпа моя. Сега спи. Ще те събудя, когато му дойде времето.
Взе дребното, оформено като глава на дракон съдче и посипа пясък върху хартията, за да изсуши мастилото, след това вдигна листа и издуха песъчинките.
— Да не би да работиш?
Той я погледна пак и се усмихна. Беше се поизправила на лакът и гледаше към него, тъмната й коса падаше свободно по коприната на раменете й.
Ли Юан сгъна листа на две и после още на две, след това го пъхна в джоба на халата си. За момент погледна настрани, към градината. Отвън беше тъмно; черно като море от мастило, притиснато към стъклото.
После отново я погледна с усмивка.
— Не.
— Тогава ела в леглото, любов моя. Тук е топло.
Той се засмя меко.
— Да, но трябва да се приготвям.
Имаше среща на Съвета този следобед и преди това трябваше да се свършат много неща. Трябваше да започне още сега. Но дори при това положение се поколеба, като я видя такава. Беше първото им утро заедно. Дали баща му би разбрал това?
Тя го гледаше мълчаливо и остави тъмнината в очите й, коприненото съвършенство на голите й рамене да го доведат при нея. Той се изправи, после прекоси стаята и седна до нея на леглото.