Тя се наведе напред, лявата й ръка се плъзна между гънките на халата да докосне и да погали гърдите му. Докато го правеше, завивките се плъзнаха надолу, разкривайки врата й, мекото съвършенство на горната част на тялото й, великолепието на гърдите й. Той погледна надолу към тях, след това пак вдигна поглед към лицето й.
— Фей Йен…
Устните й малко се поотвориха, очите й се разшириха в усмивка.
— Съпруже?
Той пак се засмя — кратък изблик на удоволствие.
— „Съпруже…“ Звучи толкова различно от твоите уста.
— Различно?
Той потръпна, после се наведе напред, за да целуне устните й нежно. После я освободи от прегръдките си и пак седна, отново взрян в нея.
— Да… като нещо подчиняващо.
Устата й слабо се раздвижи, после тя се засмя.
— Имам подарък за тебе.
— Подарък.
— Да. Чакай тук…
Ли Юан протегна ръка и нежно хвана нейната, за да я спре.
— Почакай, любов моя. Виж се! — Очите му проследиха тялото й. — За какво са ми необходими подаръци?
— Но този е различен, Юан. Нещо, което сама ти избрах.
— Ах… — той я пусна, после я загледа, сърцето биеше в гърдите му, докато тя се извърна от него, отметна чаршафите и разкри тънката извивка на гърба си. Пропълзя през огромното легло, след това се върна с малко пакетче в ръка.
— Заповядай…
Той го взе, но очите му бяха навсякъде другаде, изпиващи красотата й.
— Е? — попита тя, засмя се нежно, наслаждавайки се на начина, по който я гледаше. — Отвори го.
Той се поколеба, после сведе поглед, дръпна възела и освободи панделката, след това махна опаковката. Беше книга. Разтвори страниците, изчерви се и вдигна поглед.
— Какво е това? — попита тихо.
— Чун хуа — отговори тя, приближи се до него, обвивайки с топлината си раменете и тялото му. — Записки под възглавката. Нещо, което да ни възбужда, когато сме тук и сами.
Той бавно, неохотно прелистваше страниците, преструваше се, че никога не е виждал нещо подобно, странно ужасен от графичната оголеност на сексуалните си фантазии.
— Фей Йен… ние нямаме нужда от това. Защо? Необходимо ми е само да те погледна…
— Знам — произнесе тя, нежно завъртя главата му с ръцете си и меко го целуна по бузата. — Но това ще задържи любовта ни винаги нова и силна; ще ни издигне до нови висини.
Той потръпна, затвори очи, напълно покорен от чувството за топлината й, за целувките й по плътта му. Можеше да усети по кожата й аромата от правенето на любов. Можеше да го усети и по езика си.
— Трябва да се приготвям — каза почти нечуто. — Съветът…
В отговор тя отново го дръпна надолу, целувките й го лишиха от мислите му, възпламенявайки го още веднъж.
Обърнал гръб на канцлера на брат си, принц Ван Со-леян стоеше на терасата към стаята на мъртвия си баща, ръцете му леко почиваха на балюстрадата. Широката делта на Нил лежеше под него, оживяваща празния пейзаж, повърхността на реката проблясваше на утринната светлина. Той беше облечен с дълга копринена нощна роба в цвят лавандула, украсена с пеперуди, хлабаво вързана около кръста му. Краката му бяха боси, косата му — дълга, несплетена. Известно време мълчаливо наблюдаваше бавния, въртелив полет на птиците над главата си, но сега сведе поглед, най-сетне осъзнал присъствието на чакащия.
— Поздравления, Хун Миен-ло. Как е брат ми в тази прекрасна сутрин?
Хун Миен-ло сведе глава. Беше облечен официално, трите тънки плитчици на брадата му бяха стегнато преплетени със сребърна нишка, тъмната коприна, която носеше, контрастираше с цинобърната дограма на кабинета.
— Тангът е зле, ваше превъзходителство. Не беше добре с нервите и не можа да спи. Помоли вие да действате като негов регент на днешния Съвет. Тук нося съответния документ, подписан и подпечатан.
Принцът пъхна ръка в една от дупките на балюстрадата пред себе си, пръсна шепа месо върху голата земя, после се взря в лешоядите, втурнали се към хапките, в които умело беше скрита отрова.
— Добре. Ами шпионите ни? Какво са докладвали?
Хун Миен-ло повдигна глава, изучавайки гърба на принца.
— Че Ли Шай Тун има план. Нещо, предложено от сина му, Юан. Чух се с някои от приятелите ни.
— И?
Приятелите бяха смесица от бизнесмени и представители от Първо ниво, държавни служители и избрани членове на Низшите фамилии — всички с известно влияние извън тесния кръг на Седмината.
— Смятат, че ще бъде най-добре да се противопоставим на такъв план.
— Ясно. — Той се обърна и за първи път погледна канцлера. — Този план… какво включва?
— Искат да вградят устройство в главата на всеки гражданин — нещо като излъчвател за проследяване. Вярват, че това ще позволи провеждането на по-ефективна политика в Чун Куо.