Тя се поклони, след това мина покрай него — главата й продължаваше да е наведена. След малко се обърна с дълга роба през едната си ръка.
— Сложи я на леглото да мога да я разгледам.
Наблюдаваше я как прекоси стаята, за да направи каквото й беше наредено, после се усмихна. Да, старецът бе случил с тази. Можеше да си представи как момичето е пропълзявало пътя, докато го вдигне на дъртия. Много нощи бе топлила леглото му, той беше сигурен в това.
Тя се извърна от него, за да простре тежката официална роба. Той се приближи иззад нея, после се наведе и вдигна дрехата й за подгъва, разкривайки задника и долната част на гърба й. Тя замръзна.
— Преди не ми отговори — каза той. — Попитах те…
— Чух ви, ваше превъзходителство.
Тонът й беше по-остър, отколкото трябваше. Нахален. Той почувства как го залива внезапен пристъп на гняв.
— Протегни ръце — заповяда той с внезапно изстинал глас. — Наведи се напред и простри ръце пред себе си.
Тя бавно изпълни нареждането.
— Добре — рече той. — Сега стой така.
За момент излезе на балкона, после се върна, носейки пръчка, която беше отчупил от бамбука. Беше дълга колкото ръката му и дебела като средния му пръст. Замахна във въздуха веднъж, после втори път, доволен от звука, който тя издаваше, после се обърна и погледна към нея.
— Аз не съм баща ми, Ми Фен. Нито пък брат ми, ако става дума. Те бяха слаби мъже. Имаха слаби идеи. Но аз не съм такъв. По-силен съм от тях. Много по-силен. И няма да търпя нахалството на онези под мене.
Приближи се, измервайки разстоянието между себе си и момичето, после силно стовари пръчката върху задника й.
Тя извика несъзнателно, под удара цялото й тяло се напрегна.
— Е? — обади се той, сякаш имаше нещо, което тя трябва да каже — някакво извинение или дума, която да го смекчи. Но Малка Пчела мълчеше, тялото й се извиваше срещу него, предизвикателно очакващо. Той потрепери, вбесен от мълчанието й, и заудря — отново и отново — като стоварваше пръчката диво, нетърпеливо, докато с тръпка я хвърли настрани.
— Стани — безизразно каза той. — Стани. Искам да бъда облечен.
Фей Йен лежеше, главата на Юан почиваше между гърдите й, ръцете й бяха леко отпуснати върху гърба му, докато пръстите й едва докосваха тялото му. Той спеше, изтощен от последния пристъп на любов, мекото му издишване топлеше кожата й. Беше почти обяд и спалнята беше изпълнена със светлината, идваща от градината. Ако извърнеше глава, тя можеше да види клена до пътеката, по която толкова отдавна се бяха разхождали.
Тя въздъхна и се обърна, за да разгледа добре оформената му глава. Изминалата нощ беше сладка; много по-сладка, отколкото някога си бе представяла. Мислеше си за това, което бяха правили, и кръвта й се сгорещи. Беше си се представяла като известната наложница Ян Куей Фей, отпусната в прегръдките на великия танг император Мин Хуан и в момента на облаците и дъжда се беше отнесла. „Син — бе се молила на небето — нека семето му да порасте в мене и да му родя син.“ И радостта от възможността я беше изпълнила, карайки я да крещи под него от удоволствие.
Син! Бъдещ танг! Щеше да го роди от тези слабини. И той щеше да стане император. Син на небето.
Тя потръпна, изпълнена от тази мисъл, след това го усети как се притиска към нея.
— Какво има? — попита той сънливо.
Ръцете й галеха гърба му, милваха шията му.
— Мисля си колко беше тежко преди миналата нощ. Колко е трудно да бъдеш сама.
Той леко повдигна глава, после отново се отпусна назад.
— Да — думите му бяха по-малко сънливи отпреди. — Мога да го разбера.
За момент замълча, тялото му бе съвсем леко до нейното, после се надигна на ръце и погледна към нея със сериозно лице.
— Как беше? Всички онези години преди миналата нощ. Колко тежко беше?
Тя гледаше настрана.
— Беше като смърт. Сякаш не Хан, а аз бях умряла през онзи ден. — Вдигна глава към него — страшна, почти предизвикателна. — Аз съм жена, Юан, с женски апетити. — Преглътна. — О, ти просто не знаеш… — За още един момент лицето й се втвърди от миналата горчилка, после омекна и на устните и в очите й се настани усмивка. — Но сега пак съм жива. И ти ме върна обратно към живота. Моят принц. Моята любов…
Опита се отново да го придърпа надолу, но той се отдръпна, коленичил между краката й с наведена глава.
— Прости ми, любов моя, но съм изчерпан. Наистина. — Той се засмя извинително, после отново срещна погледа й. — Довечера, обещавам ти, отново ще бъда тигър. Но сега трябва да се обличам. Съветът…
Извърна се да погледна таймера до леглото, след това рязко седна изправен.
— Богове! И ти ме остави да спя! — Отдръпна се от нея и стъпи на голия под — гол, оглеждащ се уплашено. — Ще закъснея! Къде е Нан Хо? Защо не ме е събудил?