— Какво има? — попита Сладък Дъжд, докато се приближаваше. — Какво се е случило?
Ми Фен вдигна поглед — очите й бяха зачервени, страните — мокри от сълзи — и поклати глава.
— Какво направи той? — попита Нежна Върба, минавайки покрай сестра си.
Ми Фен преглътна, после главата й отново падна надолу, а тялото й се разтресе от мощно ридание.
Двете момичета седнаха на леглото, по едно от всяка страна, и я прегърнаха, за да я успокоят. Но когато Нежна Върба се отпусна назад и случайно докосна задните й части, Ми Фен трепна и издаде слаб стон.
Двете момичета се спогледаха, после кимнаха. Внимателно повдигнаха робата на Ми Фен, забелязвайки как тя се напрегна.
— Куан Ин… — меко произнесе Сладък Дъжд с болка в гласа. — С какво го направи?
— С пръчка — чу се шепот. — С бамбукова пръчка.
За момент Нежна Върба се взря в следите от ударите ужасена, след това потръпна.
— Как си позволява! — тя звучеше оскърбена. — Кой си мисли, че е той? Ти си прислужница на танга, не негова. Не бива да му позволяват да постъпва така.
Ми Фен поклати глава. От нея се изтръгна тежка мъчителна въздишка, след това тя заговори отново — по-спокойно, по-ясно отпреди:
— Грешиш, сестро. Той може да прави каквото си иска. Той е принц в края на краищата. А аз коя съм? Само прислужница. Вещ, която да се използва или изхвърли. Това го научих днес, Нежна Върба. Набиха ми го. А тангът… — тя се изсмя студено, после преглътна, през нея премина нова тръпка. — … Тангът няма да направи нищо.
Нежна Върба срещна погледа й за момент, после отвърна очи — почувства, че й се гади. Може би беше вярно. Тангът нямаше да направи нищо. Но това беше твърде много. Този път принцът бе стигнал твърде далеч. Прислужница или не, вещ или не, тя нямаше да позволи на сестра й да се случват подобни неща.
— Имам мазила — нежно произнесе тя, отново погледна към сестра си и протегна ръка да докосне и да погали челото й. — Мехлемите ще омекотят раните и ще им помогнат да оздравеят. Не мърдай, Малка Пчела, сега ще ги донеса. И не се безпокой. Всичко ще бъде наред.
Слугата се поклони ниско и се отдръпна, изпълнил задачата си. Цу Ма си позволи слаба усмивка, после се обърна с поздрав към новодошлия.
— Закъсняваш, Ли Юан! — той го каза строго и достатъчно високо, за да го чуят и останалите, след това твърдото изражение на лицето му се стопи в приветлива гримаса. Метна ръка около рамото на младежа. — Трудно ли ти беше да станеш тази сутрин?
— Не… — невинно започна Ли Юан, след което се изчерви силно, разбрал словесния капан и дочувайки силния взрив от смях от страната на останалите от мъжете на огромната, широка тераса. Огледа се и видя, че на всички лица, дори и това на баща му, се чете толерантен, добронамерен хумор. На всички с изключение на едно. Млад мъж с кръгло лице стоеше сам до орнаментирания парапет, извън двете малки групи мъже. Студено се взираше в Ли Юан, сякаш подразнен от пристигането му. Първоначално Ли Юан не го позна. После разбра кой е той и намръщено сведе поглед. Ван Со-леян…
Цу Ма стисна рамото му леко, след това понижи глас.
— Както и да е, Юан, ела. Второто заседание няма да започне по-рано от половин час. Има време да поговорим и да се освежим преди това.
Той се обърна и измъкна Ли Юан от сенките под топлата, следобедна слънчева светлина, после започна церемонията по представянето му на танговете и на онези от синовете им, които присъстваха.
Ли Юан лично познаваше всички. Всички без последния.
— Изненадан съм да ви видя тук, Ван Со-леян — каза той, докато вдигаше глава.
— Изненадан? — погледът на Ван Со-леян мина покрай рамото на Ли Юан, на бледото му кръгло лице се четеше презрително изражение. — Преди пет години може би. Но тъй като нещата стоят… — той се засмя; в смеха му нямаше топлина. — Е, брат ми не е добре. Нервите му…
Хвърли кратък поглед към Ли Юан, след това сякаш забрави за него, концентрирайки цялото си внимание върху Цу Ма.
— Оповестихте ли на останалите тангове предложението ми, Цу Ма?
Цу Ма се усмихна приятно, прикривайки мислите си — каквито и да бяха те.
— И?
Цу Ма меко се засмя.
— Е, трудно е, братовчеде. Ако ги беше предупредил по-отрано. Ако бяха имали просто малко повече време да обмислят всички възможни посоки на предложението ти…
Ван Со-леян го прекъсна грубо.
— Това, което искаш да кажеш, е: не, те няма да го обсъждат.
Цу Ма сви рамене едва-едва, но усмивката му остана на устните.