— Няма значение. Знам какви са намеренията на Гезел.
Подигравателният смях на Шен го потвърди. Идеята беше негова. И Гезел не знаеше нищо за това. Което само по себе си беше интересно. Означаваше, че в редиците им има разцепление — разделение, което можеше да вкара в сметките. Но, защо да е изненадан? В края на краищата и те бяха хора.
— Не знаеш нищо…
Но Де Вор беше спрял да слуша. Притискайки Шен по-здраво, той вкара върха на ножа през гърлото на хана в устната му кухина, след това го пусна да падне. За момент се загледа как Шен лежи там, борещ се да измъкне острието, от разкъсания му ларинкс излизаха къси клокочещи звуци, после пристъпи напред и като коленичи над мъжа, рязко завъртя главата му назад и му счупи врата.
Хун Миен-ло седеше зад бюрото в кабинета си; малък, прикрепен към плота екран пред него се изпълваше с фигури. Пред него с наведена глава стоеше Сун Ли Хуа, вътрешният шамбелан.
— Викали сте ме, канцлер Хун?
Хун Миен-ло погледна към Сун, след това продължи да командва фигурите от клавиатурата.
— Забави се, майстор Сун.
Главата на Сун продължаваше да е сведена.
— Аз съм зает човек. Трябва да се организират много неща за господаря ми.
Хун изсумтя.
— И кой е този господар, Сун?
Сун едва се усмихна.
— Същият господар, на когото и двамата служим.
Хун Миен-ло вдигна глава и се взря в Сун, после се засмя и като се протегна, извъртя екрана така, че мъжът да може да го види.
— Разпознаваш ли тези фигури, майстор Сун?
Сун вдигна глава за първи път, изучавайки екрана. После пак погледна към Хун, изражението му не се бе променило.
— Изглеждат като сметките за домакинството, канцлер.
— И са точно това. Но са сгрешени. Били са подправени. И то не веднъж, а постоянно, доколкото мога да разбера. — Изключи екрана, после седна назад с усмивка. — Някой е източвал от тях доста значителни суми през последните четири години.
Сун открито срещна погледа му.
— И?
Хун кимна, възхитен от самообладанието на мъжа.
— И има само трима души, които са могли да го направят. Разпитах другите двама и стана ясно, че те са невинни. Което означава, че оставаш само ти, майстор Сун. Просперитетът на семейството ти през тези изминали четири години е огромен.
— Обвинявате ме в незаконно присвояване, канцлер Хун? Хун Миен-ло се усмихна.
— Да.
Сун отново се взира в него известно време, после се засмя.
— И това ли е всичко? Защо, ако всеки служител, който е бъркал в касата, трябва да бъде арестуван, Седмината бързо ще се озоват съвсем лишени от слуги.
— Може би да. Но тебе те хванаха, майстор Сун. Имам достатъчно доказателства, за да бъдеш изпратен в Мрежата.
Сун го погледна пак необезпокоен, усмивката му — непомръднала. Разпознаваше големия изнудвач в момента, в който го видеше.
— Какво искате, канцлер? Каква е истинската причина за тази среща?
— Мислиш, че имам задни цели, така ли е, майстор Сун?
Кръглото лице на Сун се раздвижи, после той седна без покана, чертите му имаха по-сериозно изражение.
— Ние сме реалисти, вие и аз. Знаем откъде духа вятърът.
— Какво искаш да кажеш?
Сун се отпусна назад, лицето му се изпълни с внезапно сметкаджийство.
— Имахме късмет, вие и аз. Събитията упорито се развиваха в наша полза през последната година. Ние се издигнахме, докато останалите отпаднаха. Семействата ни са силни, родовете ни — могъщи.
— Е, и?
Сега устните на Сун се усмихваха, но очите му бяха все още студени и остри.
— Ето какво имам предвид. Трябва да бъдем съюзници, Хун Миен-ло. Съюзници, не врагове.
Хун Миен-ло се наведе към него, изражението му изведнъж стана твърдо, безкомпромисно.
— Ами ако кажа „не“?
За първи път през лицето на Сун Ли Хуа премина тръпка на несигурност. После той се взе в ръце и се разсмя.
— Нямаше да разговаряте с мен, ако вече бяхте взели решение. Щяхте да наредите да ме арестуват. Но това не е вашата цел, нали? Искате нещо от мен.
Но Хун се взираше в него, вече ядосан.
— Нямаш ли уши, човече? Не разбираш ли ситуацията, в която се намираш? — Той поклати глава удивен. — Позволяваш си да поставяш ултиматум, Сун Ли Хуа. Ти уби танга. И дори и най-слабият шепот в нечии уши, че си замесен, ще доведе до сигурната ти смърт.
— Нямате доказателства… — започна Сун, после разбра, че онова, което Хун казва, е вярно. За такова нещо нямаше нужда от доказателства: достатъчно беше, че подозрението съществува. И тогава му стана ясно към какво се стремеше Хун Миен-ло — защо бе повдигнал въпроса за подправените сметки. Хвърлянето в Мрежата щеше да го направи уязвим. Щеше да го постави извън протекцията на закон и род. За момент сериозно се втренчи в ръцете си. Нищо не можеше да направи. Хун Миен-ло държеше всички козове.