Наведе глава.
— Какво желаете?
За момент, докато се наслаждаваше на победата си, Хун Миен-ло изгледа Сун Ли Хуа. Преди известно време искаше да го унижи. Днес, принуден от принца да действа, беше поел риска: бе заложил на това, че предположението му за Сун и за стария танг е вярно. И бе спечелил. Но това беше само началото. Следващата стъпка значително повдигаше мизата. Този път той рискуваше собствения си живот.
Дотук ръцете му бяха останали чисти. Дотук други бяха изпълнявали всичко, което той бе пожелавал, сякаш само за да му помогнат. Но сега…
Пое си дълбоко въздух — изучаваше мъжа, искаше сам да се убеди, че точно това е, което иска. После спокойно, с овладян глас, отговори на Сун:
— Ще ти кажа какво искам. Искам да убиеш пак. Искам да убиеш новия танг, Ван Та-хун.
Лицето на Емили Ашър беше потъмняло от гняв, ноздрите й потрепваха, разширените й очи се взираха в Гезел. Стоеше с лице към него, с ръце на кръста, с предизвикателно навирена брадичка.
— Давай! Изправи го пред това! Обзалагам се, че копелето ще го отрече!
Гърдите на Гезел се повдигаха и спускаха тежко. Новината за смъртта на Шен го беше разтърсила силно. А нещата вървяха толкова добре…
— Сигурна ли си?
Тя издаде остър, горчив звук на отвращение.
— Беше неговият нож. Острие с перлена дръжка. Този, който му конфискувахме, когато дойде да се срещне с нас онзи път.
— Ясно…
Тя се приближи, гласът й се снижи до шепот.
— Ще го убиеш, нали? Както каза, че ще направиш, ако ни измами?
Гезел потръпна неволно, после кимна.
— Ако е вярно — меко каза той. — Но той ще го отрече.
— Ала ти знаеш, че е вярно.
— Да… — той се обърна и погледна към мястото, където стоеше албиносът и ги наблюдаваше как разговарят. — Къде е той? — поиска да знае, гласът му се повиши за първи път, откакто се бяха изкачили с асансьора.
— Ще дойде тук — студено отговори Леман.
— А ако не дойде? — меко му каза Ашър.
— Тогава ще умрем тук — рече Гезел; не погледна към нея, а върна студения поглед на албиноса.
В далечината се чу заекването на слаб оръжеен огън, след това приглушена експлозия накара пода под краката им да потрепери. Амунициите бяха изнесени навън преди повече от петнайсет минути. Беше време да се измъкват. Но не можеха. Не и преди Търнър да дойде тук.
Гезел се изплю, после се извърна и бавно закрачи нагоре и надолу, оглеждайки се наоколо, докато мъжете и жените се събираха в близките коридори.
— Какво го задържа? — ядно промърмори той. Можеше да види колко напрегнати са хората му; колко бързо прихванаха настроението му. Под нос псуваше Търнър. Емили беше права. Изобщо не трябваше да се оставят да бъдат въвлечени в това.
След това го видя, когато се обърна.
— Е — каза тихо, вгледан в Ашър. — Сега той е тук.
Де Вор набързо размени реплики с албиноса, после дойде при тях.
— Готови ли сте?
Гезел поклати глава.
— Не още. Искам някои отговори.
— За Шен Лу Чуа?
Гезел се изсмя късо, изненадан от дързостта му.
— Много сте самоуверен, Търнър. Какво се случи?
Де Вор се взираше в него, цялото му поведение беше откровено, открито.
— Аз го убих. Трябваше. Той ме нападна.
— Защо?
— Не знам. Опитах се да му обясня защо съм там, но той не ми даде възможност.
— Не… — Гезел погледна към Ашър, след това — отново към Де Вор. — Познавах Шен. Той не би направил такова нещо.
— Познавахте го? — Де Вор се разсмя. — Тогава, предполагам, знаехте, че той тайно отвеждаше осмина пленници? Старши офицери от сигурността.
Гезел усети Ашър да докосва лакътя му.
— Той лъже…
Де Вор поклати глава.
— Не. Накарайте вашия човек, Мах, да провери. Приятелчето на Шен, Юн Чо, ги е отвел в някакъв апартамент в Огерслебен. Ниво трийсет и четири. Мисля, че познавате това място.
Гезел се напрегна. Може би Търнър блъфираше, печелейки време. Но това нямаше смисъл. Както той каза, за Мах беше лесно да провери. Във всеки случай го притесняваше нещо друго. Нещо, което Търнър още не беше обяснил.
— Казаха ми, че са намерили тялото долу, на ниво едно-двайсет. Дори да е така, както казвате, и Шен да ни е мамил, защо вие сте били там долу?
Рязко отстъпи назад, когато Де Вор бръкна в униформеното си яке. Но не извади оръжие от вътрешния си джоб. А карта. Друга карта. Де Вор му я подаде.
— Беше твърде добра възможност, за да я пропусна. Знаех, че е там долу. Разбирате ли, виждал съм я. Преди години.