— А ти си уморена от дребосъци?
За момент тя се взря в ръката му, докосването му я прониза, после пак вдигна очи към него, а дъхът й неочаквано заседна в гърлото й. Не ставаше така, както го бе планирала.
— Аз… — Но топлият му смях, малките движения на пръстите му по крака й я разсейваха. След малко и тя си позволи да се разсмее, след това се наведе напред и покри ръката му със своята. Изглеждаше толкова малка и деликатна до неговата, тъмномаслинената й кожа силно контрастираше с белотата му.
Преплете пръсти с неговите и срещна погледа му.
— Имам подарък за теб.
— Подарък?
— Подарък за първата среща.
Той се засмя.
— Но ние сме се срещали често, фу джен Чуан.
— Лян… — меко каза тя — мразеше формалността на неговото „мадам“, дори и когато очите му издаваха, че я дразни. — Тук трябва да ме наричаш Лян.
Неочаквано той я дръпна по-близо до себе си, дясната му ръка се уви нежно, но твърдо около врата й, после се наведе напред, целувайки веждите й, носа й.
— Както желаеш, мой малък лотос…
Очите й се вдигнаха към него — широки, уплашени за миг от силата в него — след това тя се загледа настрани, засмя се, за да прикрие моментната грешка; надяваше се той да е успял да види през нея, в нея.
— Сладка Флейта! — извика тя тихо, погледът й мина покрай него, след това пак се върна върху му и тя отново се усмихна. — Донеси подаръка на чун цу.
Леко опря ръка о гърдите му, после се изправи, мина покрай него, но остави ръката си да мине през косата му и след това да се отпусне на рамото му, поддържайки контакта помежду им, усещайки слаба вътрешна тръпка, когато той положи ръка върху малкия й гръб.
Сладка Флейта беше нейна муй цай, млада петнайсетгодишна красавица, която съпругът й бе подарил за последния й рожден ден. Сега тя смирено се приближи към тях със сведена глава, като носеше подаръка пред себе си.
Чуан Лян усети как младият офицер се премества на леглото зад нея, очевидно заинтересуван от това, което му е купила, после, след като освободи момичето, се обърна с лице към него и коленичи, за да му поднесе подаръка с наведена глава.
Усмивката му разкри какво удоволствие му доставя раболепната й поза. След това, едва-едва кимнал с глава, той започна да разопакова подаръка. Остави светлочервената панделка да падне, после я погледна.
— Какво е това?
— Е, не е една от Петте класики…
Седна до него на леглото и разгърна първата страница, след това го погледна в лицето, за да види още веднъж колко е доволен.
— Богове… — каза той тихо, после се засмя. Тих, но зъл смях. — Какво е това?
Тя се наведе към него и след като го целуна по тила, прошепна в ухото му:
— Това е Чин пин мей, „Златният лотос“. Помислих си, че може да ти хареса.
Видя пръстите му да проследяват очертанията на античната илюстрация, да спират там, където двете тела се срещат в най-интимната от прегръдките. После бавно извърна глава и я погледна.
— А аз не съм ти донесъл нищо…
— Не — каза тя, затвори книгата, а после го придърпа над себе си, робата й се разтвори. — Грешиш, Ханс Еберт. Донесъл си ми себе си.
Звучеше осмата камбана, когато се събраха в кабинета на Ноченци на върха на Бременската крепост. Освен Ноченци присъстваха тринайсет от членовете на Генералния щаб, всеки — с чин от капитан нагоре. Еберт беше сред първите пристигнали, известен от своя капитан, Одън, че нещо се е раздвижило.
Лицето на Ноченци беше мрачно. Срещата започна и той незабавно се насочи към основното.
— Чун цу, събрах ви тук набързо, защото тази вечер в или около шест часа известен брой от старшите глави на компании — всичко двайсет и шестима — са били убити без очевидни причини — или поне още не можем да си ги изясним.
Чу се тихо изненадано мърморене. Ноченци кимна мрачно, после продължи:
— Наложих строго ембарго на новините в медиите за четирийсет и осем часа, за да се опитам да ни спечеля малко време, но всички знаем колко невъзможно е да се спре разпространението на слухове, а пък насилствената смърт на толкова много видни и уважавани членове на търговската общност ще бъде забелязана. Още повече, че толкова скоро след атаката над Хелмщатския арсенал сме загрижени новините да не продължат да дестабилизират вече потенциално взривоопасната ситуация. Не е необходимо да ви казвам, следователно, колко е спешно да разкрием и причината за тези убийства, и самоличността на онези, които са ги извършили.
Един от мъжете, седнали в предната част на стаята, най-близо до Ноченци, вдигна ръка.