— Да, капитан Скот?
— Простете ми, сър, но откъде знаем, че тези убийства са свързани?
— Не знаем. Всъщност една от загадките е, че всички те са толкова различни — засега жертвите им не изглеждат свързани по никакъв начин. Но самият факт, че двайсет и шест отделни убийства са се извършили в рамките на десетина минути до около час, много ясно насочва към изключително точна оркестрация на събитията, не бихте ли казали така?
Вдигна се друга ръка. Ноченци се обърна с лице към задаващия въпроса.
— Да, майор Хофман?
— Може ли това да е операция на Триадата? От известно време се носеха слухове, че някои от големите босове искат да разширят операциите си на най-високите нива.
— Така е. Но не. Поне аз не мисля така. Веднага стана ясно, че големите гангстерски босове са също толкова изненадани от това, колкото сме и ние. В два от инцидентите са замесени дребни гангстери, като че ли принадлежащи към Триадата — отпаднали елементи, вероятно опитващи се да си създадат име — но още не сме разкрили дали са работили за себе си или са били платени от други.
Еберт вдигна ръка, заинтересуван въпреки желанието си от това ново развитие. С много по-голямо удоволствие все още би се намирал между краката на министершата, но ако службата го зовеше, какво по-добро от това?
— Да, майор Еберт?
— Има ли някакъв общ модел в тези убийства? Искам да кажа, всички ли са били хун мао, например, или пък убийствата може би са ограничени в определена част на Града?
Ноченци се усмихна едва-едва.
— Това е най-неясното в тази история. Вижте, жертвите са смесени. Хан и хун мао. Млади и стари. А местопрестъпленията, както виждате — той посочи картата, която се бе появила на екрана зад него, — са разпръснати почти случайно. Така човек трябва да си помисли, че изборът на жертвите може да е бил случаен. Може би това цели да създаде атмосфера на страх.
— Пин Тяо? — попита Еберт, изразявайки онова, което всички си мислеха. Преди атаката на Хелмщат това щеше да бъде немислимо — смехотворно заключение — но сега…
— Не.
Увереността на Ноченци изненада всички.
— Ако са Пин Тяо, тогава закъсняват с поемането на отговорност. А и при всички предишни атаки Пин Тяо винаги са оставяли визитната си картичка.
Беше вярно. Пин Тяо бяха изключително съвестни в оставянето на знака си — рисунка на риба — върху всичките си жертви.
— Тук има множество възможности — продължи Ноченци, — и искам да насоча всеки от вас към разследването на някой аспект от това дело. Е ли това инфилтрация на Триадата? Началото на някакъв вид убийствена търговска война? Продължение на дейността на дисперсионистите в кое да е отношение? Просто тероризъм? Или, колкото и да е необичайно, чисто съвпадение?
Капитан Ръс се засмя, но Ноченци поклати глава.
— Не, не е съвсем невъзможно. Необичайно — да, дори невероятно, но не невъзможно. Голям брой от убийствата имат възможни мотиви. Комарджийски дългове, кръвни вражди между компании, прелюбодеяния. Но колкото и необичайно да изглежда, трябва да разследваме и тази възможност.
Еберт пак вдигна ръка.
— Кой ще координира това, сър?
— Искате ли работата, Ханс?
Разнесе се тих добронамерен смях, включително и от страна на самия Еберт.
Ноченци се усмихна.
— Тогава е ваша.
Еберт склони глава, доволен, че му се дава шанс най-сетне да се заеме с нещо толкова голямо като това.
— Благодаря ви, сър.
Ноченци тъкмо смяташе пак да заговори, когато вратите в далечния край на стаята се разтвориха и вътре с широки крачки влезе маршал Толонен. Офицерите се изправиха като един и застанаха мирно с наведени глави.
— Чун цу! — каза Толонен, хвърли униформената си фуражка върху бюрото и се обърна с лице към тях, докато в същото време сваляше ръкавиците си. — Моля, седнете.
Ноченци се дръпна настрана, когато маршалът пристъпи напред.
— Идвам от танга. Той е известен за ситуацията и нарежда през следващите дни да превърнем това дело в наша първостепенна задача. — Почука по китката си, за да включи малкия екран, имплантиран в плътта му. — Слушах какво се говори на съвещанието ви и съм доволен, че разбирате сериозността на ситуацията. Но ако искаме да се справим с това, трябва да действаме бързо. Ето защо реших да командвам аз вместо генерал Ноченци и да възложа на всеки от вас разследването на двама от убитите.
Хофман вдигна ръка.
— Защо тази промяна, сър?
— Защото ако зад нещата има някаква повторяемост, тя може да бъде разкрита, като се разследват фактите около две съвсем различни убийства. И след като вие тринайсетимата ще се занимавате със случая, би трябвало да стигнем до нещо твърде бързо, не мислите ли?