— Гезел… — едва-едва кимна за поздрав, след това отиде до прозореца и погледна навън, сякаш не забелязваше жената, застанала до него. После се обърна с усмивка. — Е?
Докато беше отсъствал, лейтенантът му, Виганд, ги бе развел из базата, беше им показал маскировката — повърхностната инсталация, прикриваща съществуването на лабиринта от тунели, разположен отдолу.
Гезел погледна към Мах, след това — отново към Де Вор, а на устните му играеше тънка презрителна усмивчица.
— Искате да ви кажа колко съм впечатлен — така ли е, ши Търнър?
— Да съм казал такова нещо?
Гезел се облегна напред, преплел пръсти.
— Не. Но вие сте продукт на нивото си. А на вашето ниво обичат да впечатляват всички онези отдолу с грандиозността на творенията си.
— Съвсем вярно. И впечатлен ли сте? Достатъчно грандиозни ли са творенията ми за вас?
Де Вор се стараеше думите му да са достатъчно предизвикателни, като по този начин прикриваше отвращението си от този мъж. Арогантно дребно копеле. Мислеше си, че знае всичко. Сега беше полезен, но щеше да бъде отстранен.
Почака Гезел да отговори, но вместо него му отвърна Мах:
— Много е хубаво, ши Търнър, но за какво е всичко това? Врагът е там вътре, в Града, не е тук сред Пустошта. Не виждам смисъл да се строи нещо такова.
Де Вор погледна към Мах, после кимна. „Колко си хитър — помисли си той. — Колко си умен — да прозреш толкова навътре само с един поглед. Но изобщо не си видял всичко. Не си видял огромните хангари, ракетните силози, тренировъчните зали. И защото не си го видял, нямаш представа какво е това в действителност. На тебе ти изглежда само сянка на Бремен — огромна крепост, строена с една-единствена мисъл: да се защитава от нападение. Но това е различно. Целта ми не е да защитавам позицията си тук, а да атакувам враговете си. Да отрежа връзките им и да проникна на територията им.“
— Значи мислите, че всичко това е загуба на време?
Видя как Мах погледна към Гезел, после леко наведе глава и остави Гезел отново да поеме отговорността. Тази отстъпка беше поредното потвърждение на онова, което той вече подозираше. Идеите, думите, които Пин Тяо използваха — те бяха дело на Мах. Но властта беше у Гезел. Гезел, от когото Мах се разграничаваше, когато думите му трябваше да се превърнат в действия.
Гезел се облегна напред.
— Загуба — да. Но не пълна загуба. Тук изглеждате извън досега на Седмината и това е добре. А и видях как се бият хората ви. Те са добре обучени, много дисциплинирани. В това отношение можем да се поучим от вас, но…
Де Вор прикри изненадата си от откровеността на Гезел.
— Но?
Гезел се засмя и погледна над него.
— Е, погледнете това място! Толкова е отрязано от реалността на онова, което става. Толкова изолирано. Искам да кажа, как можете да знаете какво става — какво наистина става по нивата на Града — след като сте толкова далече от всичко?
Де Вор се усмихваше.
— Така ли мислите?
Щракна с пръсти. Над главите им се плъзна панел и в стаята се подаде цяла редица екрани: екрани, които показваха сцени от дузина различни нива на Града. Като се обърна, Де Вор видя колко впечатлени бяха въпреки желанието си.
— Какво искате да видите? — попита той. — Къде бихте искали да отидете в Града? Камерите ми са навсякъде. Очите и ушите ми. Наблюдават, слушат и докладват. Напипват пулса на нещата.
Докато говореше, образите се променяха, местеха се от място на място. Когато втори път щракна с пръсти, замръзнаха и всичките дванайсет екрана показваха една и съща картина.
— Но това е човекът на Шен Лу Чуа, Юн Чо… — започна Гезел, разпознал фигурата.
— Отерслебен — обади се тихо Мах. — Ниво трийсет и четири. Трябва да го е заснел по-преди.
Де Вор ги наблюдаваше; видя как Мах поглежда надолу, сякаш разсъждава какво означава това, после пак вдига поглед и изучава дузината, водещи щурмови отряди на Пин Тяо в рейда срещу апартамента на своя другар, Юн Чо. До него Гезел се беше облегнал напред, омагьосан от развитието на акцията. Видя кратката схватка; видя Юн Чо да пада смъртоносно ранен и след това — как извеждат в коридора осмината заложници — осмината офицери от сигурността, които Де Вор им беше казал, че ще са там. Когато всичко свърши, Гезел погледна към Де Вор и едва се усмихна.
— Това беше много умно от ваша страна, Търнър. Хубав трик. Но наистина не означава много, нали?
— Искате да кажете като ухото на танга или картата на Хелмщат? — засмя се Де Вор, после се приближи. — Трудно е да ви убеди човек, ши Гезел. Какво трябва да направя, за да сте доволен?