Влязоха вътре, Джелка беше свела глава, бузите й пламтяха, докато договорите бяха представени и парафирани от всички страни.
Той въздъхна, после се поизправи и погледна през масата към нея. След три години щеше да бъде неин съпруг. Три години. Но кой знаеше какво щеше да се случи до тогава? Ами момичето? След три години щеше да е на седемнайсет. Отново се усмихна, спомняйки си муй цай. „А ти, малката ми? — зачуди се, докато поглеждаше към дъщерята на маршала. — Каква ще бъдеш през първата ни брачна нощ? Фригиден, нервен тип ли си или в слабините ти има огън?“ Усмивката му се разшири, видя как тя отвърна очи, червенината по шията й се засили. „Да, добре, ще видим. И дори да се окажеш разочарование, ще има други — много други — да подслаждат нощите ми.“
А междувременно може би щеше да купи муй цай. В края на краищата не всяка жена можеше да прави любов по такъв начин. Обърна се, пое предложената от маршала ръка, усмихна се буйно на двамата мъже. Да, щеше да купи муй цай. И след това, когато страстите й се охладят, ще отиде отново да види мадам Чуан и да възстанови връзката си с нея.
Джелка седеше до баща си, отпиваше от чашата ча и осъзнаваше душното изобилие в стаята. Огледа се, усети се несигурна — това нямаше нищо общо със собственото й положение.
Потръпна и сведе поглед. Семейство Еберт парадираха със състоянието си — демонстрация, която намираше за твърде безвкусна. Претрупани вази Мин стояха върху ужасни поставки: тежки, брутални неща в ярки цветове. По стените на странно оформената стая висяха огромни платна в тежки позлатени рамки, картините бяха тъмни, намекваха за кръв.
Отсреща й двете сестри на Ханс се бяха вторачили в нея, по-младата — с година и нещо по-стара от Джелка, по-възрастната — в началото на двайсетте. Опита се да не гледа към тях — знаеше, че в нея виждат само съперница. По-объркващо беше създанието, което им сервираше: приличащо на коза творение, израсло във ваните на „Джен Син“. Потръпна, когато розовият поглед срещна собствения й и с дълбок, но безчувствен глас попита дали би желала още ча. Погледна към карикатурната трипръста ръка и поклати глава, забелязвайки фината коприна на маншетите, стилната кройка на панталоните.
Имаше най-странното усещане — сякаш се намираше в сън, нереалност се наслагваше над нереалност. Но това беше истинско. Реалността на властта. Погледна към бъдещия си съпруг и го видя с яснота, която почти я погълна. Беше висок млад мъж, по-висок от баща й, и красив. Но в красотата му имаше жестокост, арогантност, която я накара да потрепери. Можеше да види гордостта му, преднамереното внушение за значимостта му; видя ги в начина, по който държеше главата си, в студеното безразличие на очите му.
Дори и така, това още не я беше достигнало; не я бе докоснало или развълнувало. Три години бяха много време. Не можеше да си представи как ще се чувства след три години. Всичко това — този ритуал с договорите, с обети и колебливи обещания — изглеждаше дреболия, която трябва да се направи, за да е доволен баща й.
Усмихна се, погледна към баща си — усещаше гордостта му от нея. Както винаги, това й беше приятно и тя се протегна да докосне и да хване ръката му. Видя как старият Еберт се усмихна на това: нежна, разбираща усмивка. Беше замесен от друго тесто в сравнение с останалата част от семейството. До него съпругата му, Берта, изглеждаше далечна, дистанцирана от всичко около себе си, лицето й — маска на тоталното безразличие към цялата процедура. Висока, елегантна жена със студена, строга красота. Рядка, нечовешка красота.
Със същата яснота, с която беше разгледала сина, Джелка видя как Берта Еберт бе оформила децата си в отсъствието на баща им. Как студената им самовлюбеност беше отражение на нейната.
Хвана ръката на баща си, усети топлотата й, твърдата й сила и от този контакт се усети удобно. Той я обичаше. Със сигурност не би позволил нищо да я нарани.
По пътя насам беше разговарял с нея за причините за този брак. За нуждата да се изградят здрави връзки между Седмината и най-могъщите от новите, търговските семейства. Такъв беше предстоящият път и съюзът й с Ханс щеше да циментира мира, който упорито се бяха борили да извоюват. „Джен Син“ бяха останали неизменно верни на Седмината през последната Война и Ли Шай Тун ги бе възнаградил за лоялността. Клаус Еберт беше получил договори за експлоатация на мини на Марс и луните на Уран, както и големи холдинги в три от малките комуникационни компании. Бракът й щеше да превърне този абстрактен, търговски договор в нещо лично. В нещо от плът и кръв.