— Донесе ли лавандуловата купа?
Първо — слабо колебание, после:
— Да, чие хсия.
— Добре. Е, тогава ела. Искам да се погрижиш за мене, както си се грижила за баща ми.
И отново имаше слабо колебание, преди тя да започне да действа. После заобиколи, ниско наведена, и коленичи пред него, като леко държеше купата с дългите, тънки пръсти на лявата си ръка.
Беше гледал записа на последната вечер на баща си: бе видял как Сладък Дъжд беше свещенодействала с него, за да го накара да се изпразни в лавандуловата купа. Е, сега щеше да стори същото с него. Но този път никой нямаше да гледа. Беше изключил камерите. Никой освен него нямаше да знае какво прави в личното си пространство, оградено от стените на спалнята му.
Отметна халата от скута си, излагайки голотата си. Пенисът му все още беше съвсем отпуснат.
— Е, момиче, какво чакаш?
Главата му се отпусна назад и той затвори очи в очакване. Чу се слабото шумолене на коприна, докато тя се приближи, след това усети пръстите й да се движат по плътта му. Потръпна, после кимна на себе си — усещаше пенисът му да се втвърдява под пръстите й. Такова деликатно докосване — като коприна — пръстите й бавно, дразнещо го галеха по цялата му дължина, караха дъха му да спира в гърлото му.
Отвори очи и погледна надолу към нея. Главата й беше сведена, насочена към онова, което вършеше, тъмнината на косата й се задържаше от една-единствена бяла нефритова игла.
— Така ли докосваше баща ми?
Тя вдигна поглед.
— Не, чие хсия. Но си помислих…
А пръстите й все още работеха по него, събираха цялата му същност в онази малка връзка на насладата там, между краката му.
— Помисли си какво? — каза той след малко; думите едва се чуваха.
Тя се поколеба, след това пак вдигна поглед към него — този път открито.
— Всички мъже са различни, чие хсия. Както и техните нужди…
Той бавно кимна. Богове, какво удоволствие. Никога не беше и сънувал, че ръцете на жена могат да са толкова мощен инструмент на насладата.
Очите й отново срещнаха неговите.
— Ако тангът би предпочел, бих могла… да го целуна там.
Той потрепери. Думата „целуна“ обещаваше наслади отвъд въображението. Едва кимна.
— Да. Бих искал.
Чу я да оставя купата на пода; главата му падна назад, очите бяха затворени, после усети да го повдига към устните си. Отново потръпна — беше излязъл извън себе си. След това за известно време сякаш не беше на себе си, превърнал се в едничка нишка от съвършена наслада, свързана с топлата влага на устата й; наслада, която растеше и растеше…
Не чу вратата да се отваря. Нито чу стъпките по плочките, но движението на момичето пред него го накара изведнъж да отвори очи и да вдигне поглед, вперен в огледалото.
Нежна Върба беше почти над него, ножът вече бе вдигнат в дясната й ръка. Веднага ритна с десния си крак, отблъсна Сладък Дъжд от себе си и от мястото си се хвърли напред.
И съвсем навреме. Ножът на Нежна Върба пропусна рамото му на косъм, разкъса копринената тапицерия на стола и се заби в дървената облегалка. Ван се извърна бързо с лице към нея — два пъти по-тежък и с цяло чи по-висок — но момичето продължаваше да напада, лицето й беше изпълнено с омраза и отвращение.
Когато за втори път насочи ножа към него, той се хвърли напред, блъсна ръката й встрани, след което я сграбчи брутално за врата и размаза главата й в облегалката на стола — веднъж, после втори път. Тя падна и замря.
За момент остана там, дъхът му излизаше с остро съскане от гърлото му, след това се обърна и отново ритна Сладък Дъжд — уцели я в стомаха, така че тя се преви о две и въздухът й излезе. Сега лицето му беше тъмно, изкривено от ярост.
— Вие, лисици… — тихо произнесе той, гласът му трепереше. — Вие, глупави малки кучки…
Ритна отново — удари падналото момиче точно в главата; тогава се извърна и се изплю върху другата.
— Мъртви сте. И двете.
Огледа се, забеляза счупената купа и до нея една бяла нефритова игла, след това се наведе и вдигна ножа от пода. Изправи се, потръпвайки леко, после отиде до вратата, отвори я и повика охраната.
Част II: есента на 2206 г.
Мидени черупки
„Между ретината и висшите центрове в мозъчната кора невъзвратимо се загубва невинността на зрението — то се подлага на въздействието на цяла поредица от скрити увещания.“
„Онова, което изживяваме в съня си, ако го изживяваме често, е също толкова част от целостта на душата ни, както и всичко, което изживяваме «наистина»: то ни прави по-богати или по-бедни.“