Пин Тяо се бяха появили в новините за първи път преди осемнайсет месеца, когато трима членове от тяхната фракция бяха отвлекли и убили един администратор от Средните нива. Бяха издали брошура, в която твърдяха, че администраторът бил корумпиран и брутален тип, злоупотребявал с положението си и заслужавал такава съдба. Това беше истина, но властите веднага се бяха противопоставили и бяха представили мъртвия чиновник като уважаван семеен човек, жертва на група луди. Луди, искащи едно-единствено нещо — да разрушат Града и да унищожат самото Чун Куо.
Седмиците минаваха, а постоянно имаше безчинства на Пин Тяо. Медиите подхванаха шумна кампания срещу групата, свързвайки името й с всеки изблик на насилие или граждански вълнения. В официалните твърдения имаше известна доза истина, защото тактиката на Пин Тяо беше вандалска, а привидно случайната природа на мишените им целеше максимално разрушение. Както и да е, мащабът на дейността на Пин Тяо беше страшно преувеличен. Създаваше се впечатлението, че ако бъдат унищожени Пин Тяо, проблемите ще изчезнат заедно с тях.
Кампанията имаше ефект. Или поне имаше ефект в Средните нива. По-надолу обаче, по порутените, претъпкани нива в дъното на Града, виждаха в Пин Тяо нещо по-различно. Там те бяха герои, каузата им — мощно и истинско изражение на отколешни недоволства. Поддръжниците на терористите се увеличаваха. И щяха да продължават да се увеличават, ако не беше трагичният инцидент в детските ясли на Средните нива.
По-късно поверителни източници от горните нива дадоха съвсем ясно да се разбере, че Пин Тяо нямат нищо общо с така нареченото „Масово клане в кантона Лион“, но медиите имаха страхотен ден — непрекъснато нападаха Пин Тяо за, както се изразяваха, „варварство и безчовечност, проявени от страхливци“.
Ефектът беше незабавен. Само за една нощ вълната на общественото мнение се обърна срещу Пин Тяо, а последвалата операция на силите за сигурност доведе до залавянето и екзекуцията на над осемстотин членове на фракцията — повечето от тях идентифицирани от дотогава симпатизирали им приятели и съседи.
За Пин Тяо тези две седмици бяха кошмарни. Бяха потънали в неизвестност. Но от няколко дни бяха загърбили всичко това. Рибата — символът на Пин Тяо — можеше да се види навсякъде по всички нива, изрисувана по стени или изписана с кръв върху лицата на техните жертви.
В отговор властите бяха ударили здраво. В „Мид Текст“ бяха наблегнали сериозно на старите страхове. Сегашните беди, твърдяха те, били резултат от заговор между Пин Тяо и малка фракция Горе, която финансирала злодействата им.
Бен спря кадъра и се замисли над онова, което му беше казал Ли Шай Тун онази вечер преди пет години — за това, какво означава да познаваш врага си. Тогава Ли Шай Тун говореше тъкмо на това ниво, като приемаше на доверие самоизмамите и полуистините, които предлагаше „Мид Текст“. Но тези хора — и терористите, и военните — бяха просто нищо: пяната по повърхността на кладенеца. А кладенецът беше дълбок. Много по-дълбок, отколкото Седмината смееха да си представят.
Пусна отново записа. Бърборенето започна веднага, екранът отново се изпълни с картини на бунт и грабежи.
Огромни тълпи щурмуваха долните нива, унищожаваха охранителни постове и бариери, чупеха витрини и отмъкваха каквото докопат. Чиновници, извадили лош късмет, бяха пребивани до смърт пред камерите или връзвани и потапяни в петрохимикали, преди да бъдат подпалени. Бен видя как тълпата се скупчи около една такава жертва, ревейки одобрително, докато кълцаха магистрат с крехко телосложение и сива брадица. Забеляза грозната бруталност на всички лица и кимна. После образът се смени — на екрана се появи друга тълпа, този път по-организирана. Навсякъде издигаха набързо стъкмени лозунги с настоявания за увеличаване на хранителните дажби, на държавните помощи за безработни и за отмяна на ограниченията за пътуване.
— Пиен хуа! — викаха стотиците хиляди гърла. — Пиен хуа!
Промяна!
По много от лицата пламтеше гняв; по други — страшна, необуздана нужда. Някои размахваха дълги ножове или бухалки и оголваха зъби в свирепи, животински усмивки; в очите им проблясваше дива радост от това, че са отхвърлили всички ограничения. Мнозина за първи път вкусваха такава свобода и танцуваха френетично в ритъма на скандиранията, опиянени от лудостта, бушуваща от всички страни.