В един миг Мег беше там, в следващия я нямаше. Бен видя как огромната вълна я запрати към скалите, след това тя изчезна под водата. Когато водата се отдръпна назад, от Мег нямаше и следа.
— Мег!!!
Бен натисна копчето за спешно повикване до врата си, после се промъкна надолу и застана на ръба. Без да обръща внимание на по-малката вълна, която се разби в краката му, той се вгледа надолу във водата, търсейки някакъв знак, който да му покаже къде е тя. Лицето му беше маска на страданието.
Отначало нищо. Съвсем нищо. После… там! Той се хвърли във водата и се запромъква към нея през студения мрак. След това зарита към повърхността, здраво обгърнал Мег с една ръка.
Изскочи над водата на около седем метра от скалите и се отпусна по гръб, прегърнал Мег — с лице нагоре, допряла глава о врата му.
Отначало вълните му помагаха — носеха го към скалите, но след това осъзна колко беше опасно. Обърна се и погледна. Щом вълната се отдръпна, отдолу се показа остра, назъбена скала. Ако оставеше вълните да ги носят, можеха да се разбият. Но имаха ли друга възможност? Ако се опиташе да заобиколи скалите с плуване и да навлезе в залива, щеше да плува срещу течението и щяха да изгубят много време. А имаше съвсем малко време, ако искаше да спаси Мег. Трябваше да рискува.
Отпусна се във водата — опитваше се да прецени как вълните се надигат и спускат — след това зарита с крака. Първата вълна го отнесе на половината разстояние от скалите. Втората ги издигна рязко нагоре и ги отнесе почти там.
Почти. Вълната беше започнала да се оттегля — той протегна ръка и се вкопчи в издатината. Водата се отдръпна. Остра болка проряза ръката му и го накара да изкрещи. И пропадна надолу — тялото му се сгърчи и болезнено се блъсна о скалата.
За миг сякаш дланта се изтръгна от ръката му, но той се задържа — чакаше водата да се върне отново. Изкуствените му пръсти се вдълбаваха в скалата. И щом вълната плисна, той зарита яростно, изкачи се върху камъка и запълзя назад, като отчаяно се оттласкваше с крака от скалата далеч от водата. Мег беше отпусната върху него като труп.
Пренебрегна болката в ръката си, отнесе Мег върху една издатина над скалата и я положи там — страхът правеше движенията му нервни. Устните й и мекото на ушите й бяха леко посинели.
Наклони главата й назад, вдигна брадичката й и затисна носа й с лявата си ръка. Наведе се над нея, прилепи устни към разтворената й уста и бързо издиша четири пъти с пълни гърди.
Отдръпна глава и провери пулса на шията й. Сърцето й продължаваше да бие. Гърдите й се отпуснаха, той отново се наведе напред и вдъхна в устата й, после, след три секунди, още веднъж.
Мег потръпна и започна да повръща. Той бързо изви главата й настрана и тя изплю морската вода и полусмления сандвич, който бе изяла само преди час. Почисти устата й с пръсти, отново наведе главата й назад и отново дъхна в нея, след това пак изви главата й и тя повърна още веднъж. Но вече дишаше. Гърдите й се издигнаха, спуснаха се, пак се издигнаха. Клепачите й трепнаха.
Внимателно я преобърна по корем, изви ръката и крака й така, че да поддържат долната част на тялото, след това вдигна брадичката й, за да държи отворени дихателните пътища. Сега дишането й стана по-нормално, устните й порозовяха.
Бен се отпусна на пети и дълбоко си пое дъх. За малко да умре. Неговата скъпа Мег за малко не бе загинала. Разтрепери се, после усети как през него преминава слаба тръпка — последствие от шока. Богове! Затвори очи за миг — усети странно замайване, — после отново ги отвори и се подпря на ръце.
Под него нова вълна се разби тежко о скалите, издигнаха се пръски. Приливът продължаваше да приижда. Скоро щяха да бъдат напълно отрязани от земята. Бен се огледа и по дължината на сенките разбра колко късно е станало. Бяха спали твърде дълго. Трябваше да я пренесе до брега и то веднага.
Пое дълбоко дъх, обгърна я с ръце и я вдигна; преобърна я, гушна я и опря главата й на рамото си. После започна да се изкачва, като внимателно подбираше пътя си надолу към сенките между струпаните скали.
Водата му стигаше почти до кръста и първите седем-осем метра държеше Мег над нея; боеше се студът да не я обгърне отново. След това я пренесе през кълба от пяна, които му стигаха малко до над коляното, и я изнесе на каменистия бряг.
Положи я близо до мястото, където бяха оставили сандалите си. Все още беше в безсъзнание, но сега бузите й бяха поруменели, дишането й — равно, което го успокояваше. Огледа се, но нямаше с какво да я завие, нямаше нищо, с което да помогне на тялото й да се справи с шока, който му предстоеше.