Поколеба се за миг и после, тъй като знаеше, че не му остава нищо друго, докато дойде помощ, легна до нея на брега, притисна я до себе си и остави тялото си да я стопли.
Мег се събуди призори — цялото й тяло беше напрегнато. Затрепери, щом си спомни станалото. Лежеше, дишаше дълбоко, опитваше се да се успокои и се взираше през мрака към отсрещната стена, където стоеше аквариумът с колекцията й от миди. Не виждаше нищо, но знаеше, че са там — най-различни раковини — плоски и остри, наутилус и петнист Вавилон, червена митра и гигантска чирагра — всяка една ценена и позната и все пак сега по-различна; те вече не бяха толкова важни за нея. Спомни си какво беше казал Бен за черупките и паметта, за запечатаните камери и растежа и разбра, че е пропуснала нещо. Той се опитваше да й каже нещо, да посее някаква идея в ума й. Но каква?
Протегна ръка и плахо докосна подутината на главата си, после започна да я опипва. Мястото все още беше нежно, но вече не я болеше. Раната беше повърхностна и вече бе хванала коричка. Имаше късмет. Голям късмет.
Надигна се, прозя се и замря неподвижно. Чу се леко хрущене, после — звук от отварящ се прозорец откъм стаята на Бен. Известно време тя се ослушва. След това стана, навлече халата си и тихо тръгна по коридора към стаята на брат си. Бен беше застанал до прозореца — гол, надвесен над перваза. Взираше се в тъмнината.
Мег се приближи и застана до него; прегърна го през кръста. Взря се в тъмнината — опитваше се да различи какво гледа той. Но виждаше само мрак. Погледът й се разсея — не виждаше нищо.
Усети го как потръпна, извърна глава и го погледна в очите. Той се усмихваше, очите му светеха от някакво познание, от което тя беше лишена.
— Свързано е някак си с това… — каза той тихо. — С мрака и светлината и с простото взаимодействие между тях. Със слънчевите лъчи и отсъствието им. Толкова е просто, че почти никога не сме го забелязвали. То е там, в Тао, разбира се, но е нещо повече от философия — повече от прост начин да гледаш на нещата — то е самата тъкан на реалността.
Той трепна и й се усмихна.
— Както и да е… ти как си?
— Добре съм — прошепна тя.
Изведнъж го усети. Не думите му, не съвсем простото нещо, което беше казал, а присъствието му там, до нея. Ръката й все още беше върху твърдата, топла плът на гърба му и леко, почти незабележимо натискаше кожата му. Усещаше живия му пулс.
Той продължаваше да я гледа с учудени очи — беше забелязал нещо странно в лицето й. Тя погледна дланта си, отпусната върху гърба му, и усети някакво странно свързващо течение, по-силно от докосване. Усещаше го там, до себе си, и как я гледа; усещаше напрежението, стегнатите мускули на тялото му.
Никога досега не се беше чувствала така. Толкова странно, толкова силно усещаше собственото си физическо съществуване там, съвсем близо до него. Голотата му я тревожеше и привличаше; тя си пое дъх бавно, продължително, сякаш изведнъж й беше станало трудно да диша.
Той се обърна към нея, ръката й се плъзна по гърба му и се отпусна на хълбока му. Тя потръпна — гледаше лицето му, очите му, изненадана от копнежа, изписан по тях.
Затвори очи и почувства как пръстите му докоснаха шията й и се плъзнаха нежно по раменете й. За миг почувства, че губи съзнание, после се стегна. Пръстите й докоснаха гладките улеи на слабините му. Острите косми гъделичкаха ставите на палците й.
Погледна надолу и видя колко яростно и гордо се беше надигнал за нея. Без да мисли, отпусна ръка надолу и докосна члена му.
— Мег… — гласът му беше нисък, пълен с желание. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, повдигнаха нощницата й до кръста и обхванаха голите й хълбоци; пръстите й леко галеха меката му гладка кожа. Затвори пак очи — искаше той да продължи, да посегне надолу и да я докосне там, където тя копнееше за него.
— Мег…?
Тя отвори очи и веднага забеляза странната смесица от страх и болка, объркване и желание в неговите.
— Няма нищо… — прошепна тя и го притегли към себе си. Заведе го до леглото, легна и го остави да свали дрехата й.
Заболя я. Въпреки цялата му нежност и загриженост я заболя, когато го пое в себе си. А после болката утихна и тя усети, че плаче и повтаря името му отново и отново — тихо, без дъх, докато той се притиска към нея. Откликна му пламенно, притискаше се към него пак и пак, докато движенията му не й подсказаха, че свършва. Треперейки, тя го прегърна здраво, притегли го навътре в себе си — ръцете й стискаха хълбоците му, искаше той да излее семето си в нея. После цялото му тяло се разтърси и тя изохка. Обля я вълна от чисто, почти болезнено удоволствие. Тя загуби съзнание, след това потръпна леко и отново отвори очи.