Е… след приема той ме отведе настрана и ме попита дали съм била нервна. Разбира се, бях. Не всеки ден викат осемнайсетгодишни момичета да свирят пред някой от Седмината. Но това не беше оправдание. Казах му колко се срамувам, че съм разочаровала танга, и — за моя изненада и огорчение — той се съгласи с мене. И направо ме заведе в личните покои на танга, помоли Ли Шай Тун да му прости за натрапничеството и ме накара да седна на пианото и да свиря.
„Този път така, както можеш, Елизабет! — насърчи ме той. — Покажи на танга защо толкова съм те хвалил!“
И аз засвирих; и този път, когато ме слушаха само тангът и баща ти, свирих по-добре от всякога през целия ми живот.
— Какво свири? Спомняш ли си?
Майка й се усмихна и се загледа в далечината.
— Да. Соната във фа минор от Бетовен — „Апасионата“. Чак след като свърших, осъзнах, че току-що съм извършила углавно престъпление.
Мег зяпна.
— Богове! Естествено! Това произведение е забранено, нали? Както всички произведения на Бетовен! И какво направи тангът?
Бет погледна дъщеря си и я разроши.
— Ръкопляска ми. Стана на крака и ми ръкопляска. После се обърна към баща ти и каза: „Не знам какво беше това, Хал, и не искам и да знам, но ти си прав, че доведе тук момичето. Тя сама по себе си е класа.“
— И?
— И после една година — нищо. Мислех си, че баща ти ме е забравил, въпреки че често се сещах за него и за онова, което направи за мене онази вечер. Но след това съвсем изневиделица получих от него покана да посетя Имението.
Мег развълнувано се наведе напред.
— И тогава ли стана всичко?
Бег поклати глава.
— Не. Съвсем не. Бях поласкана, естествено, но беше невъзможно да приема такава молба. Бях само на деветнайсет. Щях да стана пълнолетна чак след шест години, а и баща ми и майка ми щяха да ми забранят да отида, дори и да ги бях попитала.
— И какво направи ти?
Бет се засмя.
— Единственото, което можех да направя. Изпратих му покана за следващия си концерт.
— И той дойде ли?
— Не. Но последва нещо много странно. Баща ми ми се обади. Не бях го виждала от шест месеца и тогава, точно на следващия ден, след като бях изпратила поканата на Хал, цъфва баща ми важен-важен и ми обяснява, че ми бил намерил съпруг!
Мег пак зяпна от изумление.
— Съпруг?!
— Да. Синът на някакъв негов по-възрастен приятел. Някакъв богат младок, неинтелигентен и лишен от таланти.
Мег се вкопчи в ръката на майка си.
— И ти си отказала. Казала си на баща ти, че си влюбена в Хал Шепърд и искаш да се ожениш за него. Така ли?
Бет се разсмя.
— О, богове, не. Аз изобщо нямах думата. Пък и освен това още не бях влюбена в баща ти. Само го харесвах. Беше хубав, интелигентен и чувствах… че някак ме привлича. Но само толкова. Поне тогава. Онова, което не бях разбрала обаче, беше, че баща ти се е влюбил в мене. Вероятно бе прекарал цялата тази година, като се е опитвал да ме забрави, но после чул за годежа ми, направо полудял и извикал моя кандидат на дуел.
Мег примигна.
— Той… какво?!
— Да — засмя се радостно Бет. — На старомоден дуел с мечове.
— И? — очите на Мег бяха станали големи и кръгли.
— Ами… Естествено, баща ми изпаднал в ужас. Годеникът ми искал да се бие, но пък на Хал му се носела славата на добър фехтовач и баща ми бил сигурен, че той ще убие бъдещия ми съпруг. И помолил Хал да му се обади, за да се помъчат да се разберат.
— И се разбрали?
Бет се наведе.
— Не веднага. Макар че баща ми не го разказва така. Разбираш ли… аз подслушвах тайно от съседната стая. Отначало баща ми беше много ядосан. „Тя не може да бъде твоя! — каза му той. — Ако убиеш този младеж, ще уредя брак с друг!“ „Тогава ще убия и него!“ — закани се Хал. Баща ми се слиса. „Аз пък ще й намеря друг кандидат. Не можеш да ги избиеш всичките!“ Но Хал беше твърдо решен. Гласът му прокънтя дръзко: „Ако се наложи, ще избия до крак всички мъже в Чун Куо! Не разбирате ли? Искам дъщеря ви!“
Бет се разсмя, след това се отпусна назад, лицето й изведнъж беше станало по-замислено, очите се взираха назад във времето. После продължи по-тихо:
— Богове, Мег. Не знаеш каква тръпка е да те искат толкова.
Мег се вгледа в майка си по-продължително, след което сведе поглед и слабо потръпна.