П. Г. Удхаус
Съдба
В часа за предобедната цигара в пушалнята на „Търтеите“ се бе събрала малка групичка Симпатяги, Скици и Образи. Предишната нощ се бе получило нещо като джамборе и затова компанията като цяло витаеше в сферата на изнуреното и изцъклено мълчание. Най-сетне един от Образите наруши всеобщото безмълвие.
— Наш Фреди се е завърнал — гласеше изказването му.
Изминаха минути, преди някой от присъстващите да събере сили, за да коментира въпроса. Първа реагира една Скица.
— Кой Фреди?
— Фреди Уиджън.
— Къде?
— Тук.
— Имах предвид къде е бил!
— В Ню Йорк.
— Не знаех, че е бил в Ню Йорк.
— Бил е. Иначе как щеше да се върне?
Скицата се замисли над този аргумент.
— Има нещо вярно — съгласи се най-сетне. — И как е прекарал?
— Зле. Изгубил любимото момиче.
— Де да имах по една лира за всяко момиче, което Фреди Уиджън е обичал и изгубил — въздъхна с въжделение един Симпатяга. — Ако беше така, сега нямаше да ти искам пет лири назаем.
— Не си искал.
Симпатягата се намръщи. Не му стигаше главоболието, ами и разговорът взе да загрубява.
— И как е изгубил това момиче?
— Заради куфара.
— Какъв куфар?
— Куфара, който носел на другото момиче.
— Какво друго момиче?
— Онова, на което носел куфара.
Симпатягата се намръщи.
— Не намираш ли, че става прекалено сложно? Не е почтено да обременяваш така приятелите си, на които и без това им бръмчат от снощи главите.
— Не е толкова сложно — увери го Образът. — Особено като вникнеш във фактите. Фреди така ми предаде историята, че всичко ми стана ясно като… как се казва? Като светъл… не, като бял ден. И неговото мнение, което напълно съвпада с моето, е че цялата история само показва какви играчки сме всички ние в ръцете на съдбата. Няма никакъв смисъл човек да се тревожи и да гледа напред в бъдещето и да замисля и претегля всяко свое действие, нали разбирате, защото не можеш да предвидиш дали това няма да предизвика онова, или онова няма да доведе до това.
Бледолика Скица с дълбоки кръгове под очите не издържа, стана и помоли да го извинят. Каза, че главата отново го защракала и трябвало да отскочи до аптеката на ъгъла за още аспирин.
— Исках да кажа — продължи невъзмутимо Образът, — че ако Фреди — при това с най-добри намерения — не беше взел да носи куфара на онова момиче, в този момент по всяка вероятност щеше да крачи към олтара с цвете в петлицата и с Мейвис Пийсмарч, единствена щерка на петия граф Бодшъм, под ръка.
Симпатягата се усъмни. Това му се стори малко вероятно, ако ще Фреди Уиджън да не погледне куфар до края на живота си.
— Старият Бодил никога не би позволил на Мейвис да се омъжи за образ като Фреди. Ще го сметне прекалено суетен и лекомислен. Не знам дали познавате лично стария граф, но мога да ви уверя, че по едно време моите хора ме изпратиха на заточение за цял уикенд в замъка му и там на два пъти за една неделя ни подбраха и насметоха към църквата, без да щадят възраст и пол. Отгоре на всичко в понеделник в осем часа сутринта — осем, представете си! — долу в трапезарията се състоя семейна молитва. С две думи, ето какво представлява старият Бодил. Фреди е голям симпатяга, но не би имал никакви шансове от самото начало.
— Напротив — заспори разгорещено Образът. — Фреди веднага наложил присъствието си, и то така, че работата била опечена още преди четвъртия ден в открито море.
— Искаш да кажеш, че Бодила и Мейвис са пътували със същия параход?
— Именно. През целия път.
— И Бодила, казваш, харесал Фреди?
— Фреди твърди, че и Кентърберийският епископ не би пожънал на негово място по-голям успех. Забравяш, че Бопщъм живее целогодишно в провинцията и не знае за Фреди нищо освен факта, че един от чичовците му, лорд Блистър, е негов стар съученик, а другият му чичо е действително епископ. Имайки предвид родословното дърво, той несъмнено е погледнал на Фреди като на свой човек.
Симпатягата бе потресен, но изтъкна нов довод.
— Ами Мейвис?
— Какво Мейвис?
— Според мен Фреди е последният човек, с когото тя би свързала съдбата си. Виждал съм я как действа на живо в Пийсмарч и мога да ви уверя, че не е от нашите. Между нас да си остане, но това момиче свири на орган в местната църква и често са я виждали да върши благотворителни дела с благочестиви намерения.
Образът и за това имаше готово обяснение.
— Тя също не познавала Фреди. Харесала уравновесеното му поведение на светец и решила, че той несъмнено крие богата душевност. Във всеки случай мога да ви уверя, че всичко тръгнало по мед и масло. Морето било спокойно като тепсия, всяка нощ изгрявала страхотна луна и този факт много допринесъл за успеха на начинанието, така че Фреди успял в 10 часа и 45 минути на четвъртия ден да скъса лентата. Когато на другата сутрин съобщил на стария Бодшъм, че скоро ще разполага със зет, който да теши преклонните му старини, дъртият обявил, че не желаел за щерка си по-добър съпруг от такъв солиден и уважаван джентълмен като наш Фреди. Така те акостирали в Ню Йорк като едно щастливо и сплотено семейство.