Съдейки по облеклото й, особата явно не била от ранобудните. Часът бил три и половина следобед, а тя още не била прескочила стадия на пеньоара и чехлите. На всичкото отгоре въпросният пеньоар бил нежнорозов и поръсен с екзотични птици. А един сгоден мъж, загубил благосклонността на годеницата си, автоматично отскача назад при вида на синеоки, златокоси особи в розови пеньоари на сини птици.
Но… има и елементарна учтивост. Затова след гореизложеното „здрасти“ той вмъкнал за всеки случай и една сдържана, мъжествена усмивка.
Уверяваше ме, че със същата усмивка пасторът би дарил своята най-възрастна и прилежна енориаша, но в резултат съдържанието на пеньоара се почувствало насърчено да задълбочи разговора.
— Търсите ли някого?
— Ами, да — отвърнал Фреди. — Знаете ли кога ще се върне госпожица Дженингс?
— Госпожица коя?
— Дженингс.
— Как се пише?
— Като всички останали, предполагам. Започвате с „Д“, блъскате по средата няколко н-та и г-та и толкоз.
— Та казвате госпожица Дженингс?
— Точно така. Дженингс.
— Да ви кажа правата — заоткровеничила особата, — никога не съм виждала никаква госпожица Дженингс. Нито съм чувала за нея. Изобщо не я познавам. Тя нищо не значи в моя живот. Но ще ви кажа и още нещо — от половин час се мъча да отворя прозореца на дневната и как смятате — успяла ли съм? Нищо подобно! Какво ще ме посъветвате?
— Да го оставите затворен.
— Но вижте каква жега е тук!
— Топло е — съгласил се Фреди.
— Направо се задушавам. Да, господине. Точно така. Пека се на бавен огън.
Тук без съмнение Фреди е трябвало да каже „Нима?“ или „О?“ или „Тогава всичко хубаво“ и да затопурка надолу по стълбите. Но човек като се пристрасти веднъж към благородните жестове — поне той така твърди, — било много трудно да натисне спирачката. Рицарството му ставало нещо като втора природа.
Затова в случая, вместо да направи единствено разумното, той поднесъл на особата още една от небезизвестните си обаятелни усмивки и попитал с какво може да й помогне.
— Не бих искала, разбира се, да ви безпокоя…
— Няма такова нещо.
— Толкова ми е неприятно, че ви се натрапвам…
— Но, моля ви, за мен е удоволствие — заявил Фреди, чиято галантност нараствала право пропорционално на количеството погълната течност.
И заситнил подире й.
— Ето! — посочила особата. — Искам да кажа — прозореца.
Фреди го огледал внимателно. Приближил се до него и го поразклатил. Прозорецът наистина заяждал.
— Това днешно строителство — коментирала междувременно особата. — Или не се отварят, или като се затворят, то е завинаги.
— Такъв е животът — философски заключил Фреди.
Задачата му се видяла възтрудничка, но той се заловил за нея като истински мъж и известно време в стаята се чувало само напрегнато пъшкане и сумтене.
— Как е? Става ли? — интересувала се особата.
— Нещо ми бръмчи в главата — осведомил я Фреди. — Дали не е апоплектичен удар?
— На ваше място бих си поотдъхнала. Доста сте зачервен.
— Защото ми е горещо.
— Свалете си сакото.
— Може ли? Много ви благодаря.
— И ризата, ако желаете.
— Благодаря.
Свалянето на тапицерията донесло на Фреди неописуемо облекчение.
— Веднъж се запознах с един мъж, който отворил прозореца на едно купе във влака — продължила особата.
— Ами? — учудил се Фреди.
— Ех, какъв мъж! — въздъхнала замечтано особата. — Такива мъже вече няма.
Не допускам да е казала това като намек или оскърбление, но Фреди ме уверява, че усетил някакво особено убождане право в честолюбието. Мъжеството му било предизвикано. Стиснал зъби и се хвърлил напред да опита пак.
— Защо не го натиснете отдолу нагоре? — посъветвала го особата.
Фреди опитал отдолу нагоре, но прозорецът не помръднал.
— А сега опитайте да го разклатите настрани.
Фреди опитал и така, но усилията му били напразни.
— Пийнете си нещо — не го оставяла на мира особата.
На Фреди това се сторило най-разумното от всички направени от нея предложения. Той се тръшнал с изплезен език в едно кресло. След секунда само в ръката му се мъдрела препълнена чаша и той жадно отпивал.
— От къщи си го нося — пояснила особата.
— Откъде?
— От къщи.
— Че това не е ли вашата къща?
— Е, сега да. Но по-рано живеех в Ютика. Господин Силвърс го дестилира и доколкото знам, с това приключват добрите му дела.
Фреди се позамислил.
— Господин Силвърс? Къде съм чувал това име?