— Небесата са ми свидетел, че за пръв път виждам този мъж! — заклела се тя.
— Тогава какво прави тук?
— Отваря прозореца.
— Че той е затворен. Случаят е ясен, нали момчета?
— Хъ! — казало едното момче.
— Ъхъ! — пояснило второто.
Типът погледнал сурово госпожа Силвърс.
— Как не ви е срам! — порицал я той. — Такъв разгул! Направо съм шокиран. Точно така. Шокиран съм. И момчетата са шокирани.
Този път Фреди успял да стане, защото особата спряла да вие гнездо в скута му. Станал и тъкмо да се извиси застрашително над типа, открил, че онзи е с половин глава над него.
— Вие скверните името на една честна жена!
— Ъ?
— Не се опитвайте да отклоните въпроса — настоял Фреди и го изгледал високомерно. — Скверните името й и което е най-страшно, правите го с бомбе на главата! Свалете го веднага!
Типът го зяпнал с провиснало чене и изцъклен поглед. И тъкмо щял по всяка вероятност да разясни на Фреди, че детективите при никакви обстоятелства не свалят шапките си, когато нашият приятел — доста неразумно, ако питате мен — го улучил в дясното око с едно от най-красивите крошета, които той самият бил виждал.
След което, както разбрах от Фреди, нещата доста се объркали. Спомня си, че направил, каквото трябва, но и получил, каквото му се полагало, защото след известно време осъзнал, че се намира в затворническа килия и едното му ухо е придобило размерите на средно голяма глава карфиол. Да не говорим за насиненото око и пчелите, които бръмчели в главата му.
И още не бил платил петдесетте долара глоба, когато открил, че събитията от предишната нощ се радвали на голяма популярност именно във вестника, който старият Бодшъм четял всяка сутрин заедно с чая и яйцето си.
И представете си колко не е бил на себе си бедният Фреди — дори забравил да вземе най-елементарни предпазни мерки, като например да се представи на властите под измислено име. Не само това, ами дори си направил труда да съобщи и второто си име, дадено му при кръщението, което — макар да не мисля, че трябва да държим Фреди отговорен за това — е Фортъринги.
Това бил краят. Прав или не, но Фреди решил да не дочака окончателния развой на събитията. Същата тази нощ за Англия потеглял един параход и той го взел, без да провери какво е мнението на стария Бодшъм и Мейвис за публикуваното в пресата. Той е много досетливо момче, със силно развита интуиция, и предпочел да се ръководи от догадките си.
Затова ви казах одеве, че се е върнал, при това доста кисел и навъсен. Тази сутрин го чух да се произнася твърде сурово за жените — и като ви казвам сурово, значи, сурово.
Научих и още нещо — когато корабът хвърлил котва в Саутхамптън, красивото девойче до него си изтървало чантичката, а Фреди, вместо да му се притече на помощ, скръстил ръце пред гърдите си и се загледал мрачно в далечината. Заяви ми, че изпадналите в беда млади дами трябва отсега нататък да търсят помощ другаде. Той си бил подал оставката.
Разреши ми също така да разтръбя този факт навсякъде.