Малката Кейт в действителност не разполагаше с пукната пара. Но вгорчаваше живота на Лола. Достатъчно трудно щеше да е да завлече Маркъс до олтара. Той не страдаше от морални задръжки, но изключително държеше на имиджа си в обществото. С още един брак щеше да изглежда нелепо. И той бе решен да не го допусне.
Но не бе предвидил Лола в сметките си. Тя искаше този пръстен и щеше да го получи. Маркъс беше по средата на военната й зона и дори не го знаеше.
Нощницата беше едно от оръжията й, но и явно не си вършеше работата. Нямаше проблем. Лола разполагаше и с други. В леглото с Маркъс си постави за задача да разбере всички неща, които го възбуждаха. Като това да му се яви облечена в бизнес сако, на високи токчета и с нищо друго. Когато той влезеше в апартамента, тя се разхождаше така, задникът й се подаваше навън, а гърдите й се очертаваха ясно под плата, носеше му кафе и нехайно го разпитваше как е минал денят му, сякаш бе скромно облечена за събрание на родителското настоятелство. Докато той не скочеше и не я придърпаше към себе си, бързайки да я отведе в спалнята. Или когато Маркъс се осмелеше да покаже слабата си покорна страна и искаше да му заповядват, да го бутнат назад в леглото. Тогава червените й дълги нокти се забиваха в раменете му и тя го възсядаше и тормозеше, като му казваше колко е безполезен и същевременно го изцеждаше от удоволствие с експертни умения. Костваше й малко повече актьорско майсторство, защото го ненавиждаше за слабостта му, но Лола нямаше нищо против. Какъвто и да беше в спалнята, извън нея Маркъс Броудър раздаваше командите. На моменти тя потръпваше неприятно от докосването му, но никога не го показваше; ако сексът й беше противен, извръщаше глава и стенеше и пъшкаше, загледана в картината на Реноар на стената, в тоалетката за четиристотин хиляди долара от Англия или безценния персийски килим на пода. А копринените чаршафи от Париж бяха сами по себе си афродизиак. Не беше трудно да си докара нужния ентусиазъм. Лола имаше планове да остане.
Първата част от плана й беше сексът. Много и много секс. Той можеше да го получи от кое да е момиче, затова тя му осигуряваше разнообразие, изучавайки нещата, които му доставяха удоволствие. Оставяше го да гледа порно на телевизора с голям екран, закачен на стената срещу леглото, докато тя лежеше между краката му и му духаше. Шепнеше мръсни фантазии в ухото му, докато го галеше, докарвайки го до необуздана възбуда. Изненадваше го на обществени събития, като го отвеждаше в някой забутан ъгъл и му се разкриваше, слагайки ръцете му върху себе си…
По този въпрос правеше достатъчно. Колкото повече я чукаше, толкова повече контрол можеше да има тя върху него. Сега трябваше малко да се промени, съвсем мъничко, за да добие повече вид на домакиня и майка. Дизайнерските й рокли започнаха да стават по-прибрани, по-дълги. Беше открила гримьор, който умееше както деликатния, така и по-яркия грим. Стремеше се също и към нов вид, в който да се приведе веднага след като Маркъс слезе от нея или се измъкне от устата й — дизайнерски дънки, равни обувки на „Кедс“ или сандали „Капри“, къси шорти, приятни тениски на „Шанел“ на черно-бели райета, съчетани с вързаната й на конска опашка лъскава коса. Дори си купи няколко спортни сутиена, които да носи под тениските си от „Гап“ и „Дж. Крю“. Докато Маркъс се усетеше, тя щеше да се превърне в истинска американска заможна майка от Скарсдейл или Катона. Имаше нужда само от дете, с което да запълни картинката.
Защото това беше единственият й билет към брачната халка. Маркъс не искаше да изглежда нелепо, но искаше да постигне някакво положение на уважаван възрастен. Това означаваше дете, вероятно две или три, и съпруга, която да си седи вкъщи, да устройва партитата и да ръководи домакинската част на империята му. Той си търсеше някоя, която да изиграе тази роля. И Лола беше решена да спечели прослушването. Тя вече бе започнала да гука над бебетата, които срещаше по улицата; обличаше се като монахиня, след като обслужеше Маркъс…
Но Кейт Фокс, новата звезда сред издателите, Кейт Фокс препречваше пътя й. Тази кучка. Този шибан призрак. Понякога Лола четеше „Лъки“, когато Маркъс не беше наблизо. Списанието беше страхотно. Тя предано копираше модните съвети. Кейт Фокс си разбираше от работата. Но наистина, честно — тя беше само една смотана работеща жена. Неудачница. Беше заменила Маркъс и милионите му за една тъпа работа. Това не я правеше голяма умница, нали? Лола се подсмихна самодоволно. И Маркъс трябваше да го види, трябваше да разбере, че Кейт не е нищо повече от провалила се трофейна съпруга.