— Съжалявам за това — измърмори Ейбрамс. Той остави на салонния управител бакшиш от сто долара, отмахна с ръка съболезнованията на мъжа и се отправи към изхода на ресторанта, оглеждайки внимателно улицата, за да се увери, че Жаклин Молтрано не се вижда никъде.
Не се виждаше. Той изпусна дъха си, пресече кръстовището до началото на алеята „Хай Лайн“, качи се по стълбите и се присъедини към анонимните минувачи, които се прибираха по домовете си. Не беше така оживено като през лятото. Имаше пространство да подиша, да помисли.
Жаки беше малко откачена, но жените полудяваха, когато ги зарежеха. Може би той бе объркал всичко, но нямаше по-добър начин да го направи. Осъзна, че поне всичко вече бе свършило; може би тя щеше да си тръгне, да й мине. Не я бе наранил сериозно, нали?
Само че не беше сигурен. Гневът й си го биваше. И Ейбрамс изпитваше неприятно чувство, задето бе споменал Кейт Фокс. Жаки беше важна придобивка за Кейт, нейната звездна журналистка. А сега бе напуснала. Това можеше много да оплеска нещата и той бе замесил Кейт във всичко това…
Все едно. Сега „Лъки“ беше марка и изданието тепърва щеше да разкрива таланта си. В това беше сигурен. След няколко седмици Кейт щеше да бъде повече от просто редактор на едно списание за компанията му.
Гледай сега, мъжки, каза си той. Забрави за Жаки, наистина. Опита се да се държиш цивилизовано. Отнасяше се с нея с уважение, не си я мамил. Не си длъжен да продължаваш да излизаш с момиче, по което не си падаш. Да се надяваме, че тя ще го разбере, но честно — това не е твой проблем…
Гласът в главата му му прозвуча добре и той се усмихна леко, пропъждайки мислите за Жаклин Молтрано. Беше приключил с нея. Сега въпросът беше какво да прави с Кейт Фокс? Щеше да я повиши — това вече беше решено. Но да излиза с нея?
Да излиза. Беше прекалено меко казано. Двамата с Кейт бяха свързани от здрава химична реакция. Онази единствена вечер, която никога не можеше да забрави — колко неизразимо отзивчива беше тя, почти като подивяла в ръцете му. Чувството, което изпитваше, докато я гледаше как се бори със себе си и губи тази битка, просто предавайки се на страстта, на абсолютна, пълна с екстаз страст. Той можеше да я владее умело и най-лекият му допир до кожата й я караше да тръпне от удоволствие, почти да експлодира.
Възбуждаше се само докато си го мислеше. Искаше да я обладае, да я люби, да я има. Желанието му към нея беше потискано от честите епизоди секс с Жаки, но никога не беше същото, нали? Заради което тази вечер се прибираше у дома като необвързан мъж.
Кейт беше като наркотик. Една вечер с нея и той вече бе зарибен. Боже, как си загазил, каза си. Тя не е реална. Тя е само младо момиче с добро държание, което те уважава. Онова беше страст или похот, или увлечение. Имаш нужда от зряла партньорка, която…
Нямаше смисъл. Кейт Фокс може и да не беше реална, цялата връзка може и да беше глупава идея, както го уверяваше и тя. Само дето всъщност нямаше значение, защото кръвта му кипеше и той искаше да има Кейт Фокс, да изпита уменията й по начини, които не е и сънувала. Тя беше различна, различна от другите жени, и Ейбрамс искаше да отведе нещата между тях по-далеч.
Винаги бе живял по този начин, мислеше си той, докато се провираше сред тънкия поток минувачи по „Хай Лайн“. Растителността беше заскрежена и изглеждаше сребриста и красива в студената нощ. Под него градът със своите таксита и неонови билбордове осветяваше тъмното небе. Беше студено, мразовито, но Дейвид Ейбрамс не чувстваше нищо друго, освен бодрост. И не беше просто защото се бе освободил от връзка, която не се получаваше. Всичко беше заради Кейт, заради бъдещето му…
Двадесета глава
Кейт превъртя ключа в ключалката. Ето, беше си у дома. Апартаментът й я посрещна с хладината от коридора — поддръжката не беше на ниво и общите части не се отопляваха ефикасно на фона на ледените зими в този град. В областта на модата човек трябваше да има добро въображение, за да планува последните пролетни тенденции точно в разгара на зимата или за да избира вълнени палта и кашмирени пуловери на червени и зелени карета, когато лятната жега току започваше да превзема града. Броевете на „Лъки“ се плануваха с месеци предварително. Кейт си мислеше за копринени тениски в тъмнорозови нюанси, съчетани с металическо бежово и бледозлатисто, а междувременно редакцията бе пълна с жени, облечени с вълнени поло блузи в ярки цветове, тесни кожени панталони от „Марк Джейкъбс“ и „Миу Миу“ и боти до глезена на висок ток от „Проенца Шулер“. Тя самата носеше нещо по-удобно, но пак стилно, както трябваше да бъде облечена всеки ден: красиво скроени вълнени панталони в шоколадово от „Балмен“ със светлокафява копринена блуза, махагонови кожени ръкавици от „Ланвин“ и кестеняво кафяв кашмирен пуловер от „Мълбъри“, заедно с шал на „Ерме“ в класическо кафяво и оранжево, който подчертаваше богатата палитра на облеклото й. Ботушите й бяха „Гучи“, кожени, на стабилна платформа и придаващи сексапил на походката й. Това беше начинът да ти е топло и едновременно да бъдеш шик в този фризер Манхатън.