О, по дяволите; сякаш имаше някакво значение. Тя погледна отново към трупа на майка си. Това нямаше да я съживи.
Кейт извърна поглед. Сега у нея се надигна по-дълбок гняв. Майната им на пънкарите. Яростта й бе насочена към мъжа, когото не бе виждала от години.
Към баща й.
Тъпак. Мошеник. Предател.
Татко й — ако изобщо можеше да мисли за него по този начин — ги бе изоставил, когато Кейт бе четиригодишна. Тя имаше някакви смътни спомени. За големи, силни гърди. За повдигащи я нагоре ръце, които я отнасяха до легълцето, онова — със специалния розов пухен юрган на малки бели гъски.
Помнеше как бе плакала, когато той си тръгна. И не се върна повече.
През първите две-три години той изпращаше подаръци за рождения й ден, по нещичко за Коледа. Няколко набързо надраскани писма до майка й, в които обясняваше, че обмисля нещата, че иска да разбере себе си. Щеше да се върне, когато си изясни ситуацията. Кейт имаше бегъл спомен как го чака, надява се. Може би щеше да се върне за Четвърти юли. Или за Деня на благодарността — просто щеше да се появи на вратата и да я сграбчи в мечешка прегръдка.
Но той не се появи. Подаръците се превърнаха в картички, а накрая и те спряха. Повече нямаше вест от него. И нямаше пари.
Майка й правеше всичко възможно. Държеше Кейт изкъсо. Работеше наистина здраво, за да им осигури нормален дом. Апартаментът беше малък, но бе чист и уютен и майка й плащаше наема съвсем навреме всеки месец. Баща й беше строителен предприемач с хубава работа, така че имаха някои спестявания и здравна застраховка. Кейт дори посещаваше едно малко частно църковно основно училище, където имаше такса и учеха най-различни деца.
Когато навърши шест години обаче, спестяванията им свършиха. След като си тръгна, баща й явно бе продължил да работи на старото място, така че застраховката вървеше, но един ден пристигна писмо, от което ставаше ясно, че е напуснал и че вече не са здравно осигурени. Майка й седна срещу нея на кухненската маса и по време на вечерята им от макарони и наденички с доматен сос й съобщи с пресилено ведър глас, че сега мама ще трябва да работи и че когато Кейт се върне от училище, ще трябва да се държи като голямо момиче и да си влезе сама у дома. Ключът щеше да бъде оставен у съседката. Кейт трябваше да си пише домашните в отсъствието на майка си. По този начин щяха да могат да си плащат наема и да запазят дома си…
Докато Кейт се взираше в неподвижната фигура върху леглото, собствените й думи проехтяха от миналото: „Ще се справя, мамо“. И двете усилено се опитваха да звучат весело. „Ще бъде страхотно. Ще върша всичките си домашни задължения, обещавам…“
А после всичко стана неясно: годините на безпокойство, винаги съпътствани от болката в стомаха й, притесненията. Щеше ли новата работа на мама да им даде сигурност? Времената бяха лоши в Бронкс, имаше твърде голяма безработица. През няколко месеца майка й се връщаше разплакана с обезщетението от поредния си прекъснат трудов договор. Тя опитваше всичко — опаковаше стоки в хранителния магазин, работи известно време в аптека, за кратко беше сервитьорка. Но си оставаше самотна майка, домакиня, изоставена; не притежаваше никакви умения. Работата й винаги беше долнокачествена, нископлатена. Работеше на две места — през деня и през нощта. Кейт рядко я виждаше. Неделите им заедно станаха много ценни и тя се опитваше да не се издава колко много се тревожи от изтощението на майка си.
Кейт вършеше своите задължения. Учеше усърдно, защото когато се върнеше с шестица, усмивката на майка й стигаше до очите й, което бе рядкост. Поддържаше къщата чиста. Пускаше прахосмукачката и дори бършеше праха. Също така се стремеше да се поддържа красива.
— Искам да имаш по-добър живот. — Майка й рядко говореше за това, но когато се случеше, кокалестата й ръка сграбчваше рамото на Кейт и уморените й очи ставаха твърди като кремък. — Трябва да ми обещаеш, че ще се учиш добре.
— Мамо, обещавам. Справям се добре…
— И че ще останеш красива, Кейт. Това сега всъщност е най-важното. Никой не ти го казва. Но е вярно.
— Сестра Франсис казва, че истинската красота е отвътре — осмели се да каже Кейт. Тогава беше единайсетгодишна, с тъмна коса и сладко лице, с посипано с лунички носле и млечнобяла кожа.
— Сестра Франсис е омъжена за Исус. А той не се интересува от външния вид.
Кейт се изсмя. Обичаше шегите на майка си; напоследък се чуваха все по-рядко. Майка й бе прекалено изтощена, за да се смее.