— Съгласен съм. — Маркъс я обгърна в обятията си и тя уви покорно краката си около него. — И бездруго ми е втръснало от светски сватби. Да опитаме нещо ново.
Те наеха частен самолет и отлетяха за Рино, щата Невада. Маркъс бе избрал най-луксозния хотел в града — „Виктрикс“ — за церемонията и един свещеник дойде да ги венчае в стая, пълна с рози във всички възможни цветове… от кремаво до тъмно сапфирено, от светлозелено до кървавочервено. Ефектът беше зашеметяващ. Кейт бе облечена с рокля на „Вера Уанг“, създадена от дизайнерката лично за нея; Маркъс тържествено й бе заявил, че я е поръчал преди няколко месеца. Той самият избра костюм „Савил Роу“ и обувки „Армани“. Сватбеният му подарък за Кейт беше сериозно бижу — антична огърлица от Париж, прелестен наниз от перли и топаз, съдържащи нишки от оливин и жълт кварц, които искряха и блещукаха в оранжево, бяло и зелено върху кремавия цвят на роклята й. Тя му подари антична карта на Римската империя; изискан подарък, но не скъп. Точно какъвто той очакваше от нея.
Когато свещеникът произнесе думите и прекрасната незабавност на невадските брачни закони влезе в сила, Кейт си отдъхна с облекчение — едно дълго издишане, което сякаш изпълни цялото й тяло. Тя целуна младоженеца дълго и силно. Тялото й беше отворено, възприемчиво. Тя изпитваше благодарност.
Не беше ли това връхната точка на целия й живот?
Майка й й бе казала да се омъжи за пари, да се омъжи добре. Никога да не пренебрегва предимствата, които може да й предложи един богат мъж. И тя го бе направила, може би малко по-късно от плануваното, но бе успяла. Всички тези години в училище и в колежа. Всички онези внимателно подбирани рокли и питиета с бяло вино в най-елитните барове на града. Беше спечелила, беше постигнала целта си. На децата й никога нямаше да се наложи да работят, да се тревожат за наеми и за училищни такси. Когато Кейт погледна към Маркъс в онзи момент, тя се надяваше наистина да го обича. Защото той олицетворяваше мечтите, нали? Не беше ли така?
Пръстените блестяха на ръката й. А Маркъс беше красив, властен, безумно богат. Перфектният младоженец. Нищо не можеше да се обърка, разсъждаваше трескаво Кейт, абсолютно нищо.
Дори не искаше да се обади на Емили. Ем можеше да не одобри постъпката й, а тя не искаше нищо да помрачи деня й. Утре щеше да е достатъчно скоро. През първия си ден Кейт Броудър — точно така, помисли си тя, Кейт Броудър, госпожа Маркъс Броудър — бе решена да не позволи нахлуването на никаква негативна мисъл.
Маркъс я поведе нагоре по стълбите. За по-голямо уединение той бе наел целия последен етаж на хотела. Те се любиха в огромния апартамент с изглед към града, после отидоха на обяд a deux в ресторант-градината на покрива, която беше единствено на тяхно разположение. Кейт преливаше от вълнение. Едва можеше да се храни. Постара се да изслуша всичките планове на Маркъс и да не излага собствените си идеи. Нямаше да е добре той да си помисли, че след като е получила пръстена си, изведнъж е решила да започне да се налага. Тя се ограничи до това да го гледа с обожание и да движи голото си стъпало нагоре-надолу по крака му под масата. Щеше да е готов отново за секс след около час, реши тя. Изведнъж съзнанието й проумя промяната — от секси класно гадже до идеална съпруга, изпълнена с достойнство пред външните хора, гореща и страстна пред Маркъс, когато бяха сами. Сега той беше нейна територия и тя играеше вече в защита, а не в нападение, но все още се бореше.
Имаше много красиви млади жени в Америка. А Маркъс Броудър вече бе женен за четвъртата си съпруга. Дори и днес тя не биваше да има илюзии.
— Значи тази вечер ще се нанесеш.
— О. Да, разбира се. — Кейт се намръщи леко притеснена. — Ами нещата ми?
— Нещата ти? Имаш предвид тези от апартамента ти?
— Да. Дрехите ми… Имам някои книги, лаптопът ми, мебели…
Той се засмя.
— Ще изпратя някой асистент да събере всичко в торби и да го дари на организацията „Добра воля“.
Кейт примигна.
— Какво? Но обувките ми, дрехите ми…
— Ще ти вземем нови.
— Скъпи, някои от дрехите ми са хубави дизайнерски рокли…
— Хубави? Всичките са конфекция — заяви Маркъс с пренебрежение. — Жена ми пазарува от колекциите. А обувките ти, е, нека просто ти вземем нови. С мен започваш на чисто. Не искам да внесеш вкъщи прекален безпорядък.