— Разбира се — отвърна Кейт. Все едно имаше избор.
— В „Джийн Джорджис“ добре ли е? В „Тръмп Тауър“?
Това беше един от най-хубавите и най-скъпите ресторанти в града. Идеалното място да бъде забелязан човек. Кейт разбра точно какво прави Маркъс. Малък интимен обяд с господарката на манхатънския елит, с който щеше да бъде въведена в обществото.
— Чудесно. Ще се видим там.
— Да, скъпа. Най-добре бъдете точна. Маркъс ми каза, че ще ходите на покупки следобед.
— Ще бъда — обеща Кейт благо, въпреки че страните й леко пламнаха от срам. Проклятие, помисли си тя, докато затваряше. Онази кучка Лили се бе обадила на съпруга й. И очевидно Маркъс веднага бе извикал кавалерията.
Изпращаше тежката артилерия. Алекс Тимпсън, кралицата сред кралиците, която правеше услуга на Маркъс Броудър, като показваше на наивната му съпруга как се очаква от нея да се държи в този град.
Кейт облиза устни. Малко неща можеха да я смутят. Но Александра Тимпсън я бе обезпокоила.
Срещнаха се на обяд в ресторанта. Алекс вече бе настанена на най-добрата маса, точно до прозореца. Щом влезе, Кейт забеляза няколко души, по-възрастни мъже и стилни жени, които на минаване покрай другата жена стискаха ръката й и я целуваха по бузата. Отдаваха й почит, но като че ли излъчваха враждебност.
Тя изглеждаше великолепно. Пълно отрицание на минимализма. Беше облечена с класически, ушит по поръчка костюм на „Шанел“ в пясъчен цвят с кремави кантове и отличителните малки златни копчета. Чантата й беше модел на „Ерме“, а елегантните й обувки на „Диор“ бяха с цвета на лъскав кестен. Косата й беше безупречно фризирана, както винаги, и носеше дискретна огърлица от дебело злато с наситения оранжев нюанс на 24-те си карата.
Годежният й пръстен блестеше на слънчевата светлина. Беше огромен, по-голям даже от този на Кейт.
— Госпожо Броудър — каза тя и се усмихна, но не направи опит да се изправи. Това беше Алекс Тимпсън — всяко нейно движение бе пресметнато според социалните й позиции.
— Госпожо Тимпсън — отговори Кейт и седна, щом сервитьорът дръпна стола й. Помисли си, че е направила добър избор с облеклото си; обикновена рокля без ръкави на „Джил Сандър“ в гълъбовосиво с тъмносива кашмирена жилетка от „Тори Бърч“ и тъмносиви обувки на платформа от „Лубутен“, малка чантичка тип портмоне на „Аня Хиндмарч“ и никакви бижута. Не можеше да се конкурира с Алекс. Защо да се опитва? — Но след като с Маркъс сте приятели, може ли да си говорим на ти?
— Разбира се, Кейт. — По-възрастната жена наклони глава. — Да поръчаме ли?
Тя си избра гъши дроб брюле с вишни и супа от тиква; Кейт, чийто апетит я бе напуснал, си поръча яйце с хайвер и патешки гърди с натрошени захаросани бадеми.
Алекс започна разговора с няколко общи приказки, като за пореден път поздрави Кейт за брака й. Маркъс бил мъж с изискан вкус, отбеляза тя. Много взискателен.
— Той сметна, че ще е добра идея да поговорим — продължи. — Знаеш ли, скъпа, този свят е много специален. — Въздъхна деликатно. — Може направо да е безжалостен.
Кейт се усмихна. Храната беше невероятно вкусна, но тя не можеше да се концентрира върху нея. Алекс Тимпсън беше просто природна стихия.
— Ще откриеш хора, които могат да те изядат жива — каза тя.
— Алекс, всъщност не могат. Могат само да клюкарстват за теб — вдигна рамене Кейт. — Това е Манхатън. Защо да ме е грижа какво говорят хората? Толкова е жалко. Имам предвид — в определени граници, разбира се. — Тя си помисли за Маркъс. — Никога не бих поискала да предизвикам скандал.
— А, виждаш ли. Това — ако мога да съм съвсем искрена, скъпа…
— Моля те, бъди.
— Това е отношението на новодошлата. Виждаш ли, да вършиш нещата по неправилен начин, е скандал. Да караш хората от собственото ти обществено положение — тези, които виждаш по партитата, на които ходи Маркъс — да клюкарстват и шушукат и да не одобряват… това е скандал; това фокусира вниманието не върху жената…
— … а върху мъжа, който я притежава? — попита студено Кейт.
Алекс вдигна рамене, при което перфектната й кремава блуза се помръдна деликатно под костюма на „Шанел“.
— Ето, Кейт, подобен разговор е много откровен. Съветвам те да бъдеш малко по-премерена. Когато не си с приятелка като мен, разбира се. Да кажем просто… върху мъжа, с когото е тя. А и нашите съпрузи не проявяват кой знае какъв интерес към женските неща… гардероба, бижутата, косата, приятелките и така нататък. Но не се заблуждавай. Женейки се за теб, той ти възлага работата на своя съпруга. Бизнес титанът… и неговата социално перфектна жена. Жените на приятелите му трябва да ти завиждат. А приятелите му да завиждат на самия него. Ти се биеш в неговите битки, но на друг фронт. — Тя се усмихна и затвори очи, оттегляйки се в далечните си спомени. — Когато съпругът ми беше още жив, аз реших, че ще спечеля всяка една от тези битки. С дрехите, партитата…