— Защото ти не ми даваше — изтъкна нежно Емили. — Работеше нощна смяна.
— Не е това. Мама вече беше починала, когато станахме приятелки. Нещата бяха такива, каквито бяха, защото татко ни напусна и взе всичките си пари със себе си. Мама… — Кейт преглътна с усилие. — Мама не искаше и аз да имам такъв живот. Искаше да сключа добър брак, да се грижат за мен. Да не работя денонощно за мизерна заплата като нея. Бяхме близки… трябваше да бъдем. Нямахме си другиго. И сега Маркъс се грижи за мен.
— Той пише чекове — отвърна Емили. — Това ли е искала майка ти, Кейт? Наистина ли си мислиш, че това е било единственото нещо?
— Това беше основното. — Кейт беше твърда. — Можеш да си благочестива, колкото си искаш; без достатъчно пари няма нищо друго.
— Мъжът не е единственият източник на средства. А и никой не се нуждае от толкова пари, колкото има Маркъс.
— Мама щеше…
— Това не е животът на майка ти. А твоят. Искаш ли да чуеш скромното ми мнение? Трябва да се разведеш.
— Да се разведа! — Кейт потрепери от страх. Умът й бе погълнат от мисли как Маркъс може да я зареже и да си хване любовница, може би повече от една. И как тя щеше да се справи с това. Обвиняваше се, защото перспективата съпругът й да започне да излиза с друга или други би била въпрос на крайно безразличие към нея. Но тайничко приветстваше идеята, защото не й харесваше сексът с него, а така може би щяха да останат женени. Но чак пък толкова — тя, неизвестната Кейт Фокс от Бронкс, да се разведе с мултимилионера? — Няма да получа нищо. Има предбрачен договор.
— Ще получиш свободата си — изтъкна меко Емили. — Това е нещо.
Кейт се паникьоса. Помисли си как всичко това й бива отнето, частните самолети, дизайнерските обувки, роклите за по десет хиляди долара, билетите първа класа.
— О, Ем, не знам. Свикнала съм с този живот. Как да се върна?
— Ще бъдеш изненадана от способностите си. Може би енергията ти е съсредоточена върху грешната цел. Какво ще стане, ако я насочиш към друга?
Кейт се смути. Помисли си какво ще бъде без Маркъс в леглото и без да е необходимо да се справя с всичко това повече. И после си помисли какво ще е да остане без самото си легло и неговия ергономичен матрак „Калифорния Кинг“ или без елегантния кремав декор на стаята, която вървеше с леглото, или без огромния апартамент, който съдържаше всичко това. Представи си се как се безпокои за наема си и как не притежава нищо. И кой щеше да я наеме на работа? Маркъс притежаваше този град.
— Не мога. — Тя се оттегли в черупката си. — Просто не мога.
— Чудесно — каза Емили с онази нежност, която объркваше Кейт понякога. — Не те карам да правиш нищо насила. Щом не можеш, не можеш.
Разговорът разстрои Кейт. Същата нощ тя прави любов с Маркъс с най-голямата страст, която успя да събере. Той се усмихна леко, одобрително, и това беше огромно облекчение. Кейт не беше готова да заложи на себе си, не можеше да преобърне целия си свят наопаки. Беше получила страхотен шанс с Маркъс и нямаше намерение да го пропилее.
И тогава Маркъс Броудър срути целия този свят с гръм и трясък.
Девета глава
— Сигурно си се объркала. — Кейт се втренчи в Емили, а картонената чаша кафе бързо изстиваше в ръцете й. — Няма начин да го е направил.
— Напротив, има — отвърна с горчивина Емили. — Маркъс иска да купи „Лъки“. И го заяви съвсем ясно. Този път нямам избор.
Кейт поклати глава.
— Не може да е вярно. Не ми е казвал и думичка. Какво ти предложи?
— Условията са приемливи — вдигна рамене Емили. — Не са дори щедри. Просто приемливи. А на мен ще ми изплати обезщетение. Твърди, че ще търси нова насока за списанието и няма смисъл да запазва старото ръководство.
— Сигурно си се объркала — повтори Кейт. Ужасно чувство я жегна под лъжичката. Маркъс знаеше всичко за Емили, знаеше колко добри приятелки са. Не можеше да направи това, нали?
Но Маркъс Броудър не правеше грешки. Нито пък Емили.
— Прочети сама. — Най-добрата й приятелка бутна няколко листа хартия към нея. Разпечатани имейли. Кейт ги изчете невярващо. Ем не преувеличаваше. Маркъс искаше „Лъки“; твърдеше, че предлага добра цена. Нямаше място за Емили или сегашния редакторски екип. Всички щяха да бъдат уволнени. Тонът на имейлите беше благовъзпитан, но рязък, заплашителен. Тя почти можеше да го чуе как произнася думите, да види презрителната усмивка на лицето му. — Не си е позволил явни заплахи в писмен вид, но се е изразил достатъчно ясно. Ако не се съглася с условията му, ще притисне снабдителите ми, както и дистрибуторите, и рекламодателите…