И беше неподходяща за него. „Забавна“ не означаваше непременно „умна“. Разбра го по трудния начин. След секса той започна да се отегчава и скоро откри, че тя по цял ден купонясва. Обичаше да пие и флиртуваше с приятелите му. Веднъж в къщата му гостуваше за месец един известен актьор. Макар да не бе абсолютно сигурен, Дейвид предположи, че тя му е изневерила, насочвайки се към по-голяма и по-добра сделка.
На него не му беше забавно. Той поиска развод. Тя позволи да му се размине без много шум. Предложи й споразумение за половин милион долара и следващата година си скъса задника от работа, за да възстанови състоянието си. Бракът им издържа само няколко месеца, но му остави траен отпечатък. Той разбра, че не понася някой да ограничава свободата му.
Дейвид Ейбрамс обичаше жените, но мразеше да го използват. Красивите нюйоркчанки от социалния елит, с които се срещаше, винаги надничаха през рамото му, за да видят дали някой по-богат не е влязъл в клуба. Той бе излизал с няколко жени, винаги с образовани интелектуалки, наследнички на собствени богатства. Но и с тях не се получи. Те бяха скучни, ласкаеха го, опитваха се да го завлекат до олтара. Той искаше някоя да го предизвика, да го възбуди, да разговаря с него. Искаше равностойна партньорка. Но такава не се появяваше.
На човек можеше наистина да му писне да е богат ерген в Ню Йорк. Докато списанията му се изкачваха нагоре към върха, същото се случваше и с банковата му сметка. И жените направо му се хвърляха на врата. Представителки на хайлайфа. Модели. Момичета с пластмасова перфектна външност, с цици, които показваха изкусните умения на някой хирург, момичета с чанти, които струваха колкото тримесечния наем в един от апартаментите му.
Той беше зает. Работата извираше. Издаването беше неговата страст, животът му. Стоеше встрани от светлината на прожекторите и се грижеше за бизнеса. Не след дълго започна да експериментира, да взема малки дялове от капитала на компании, в които имаше доверие, да купува недвижими имоти. Само такива, които му харесваха. И се получаваше. Животът беше забавен, увлекателен, предизвикателство. Винаги се намираха момичета и той не им отказваше. Но и никога не им обещаваше нищо. Ако изберяха да спят с него, Дейвид Ейбрамс нямаше нищо против.
Той не злословеше по адрес на жените. Не разбиваше сърца. Наслаждаваше им се, доставяше им удоволствие, подаряваше им бижута и продължаваше напред. От време на време, когато майка му започнеше да му натяква, той се опитваше не особено охотно да завърже връзка.
Но тя никога не траеше дълго.
Той беше ерген. И влюбен в работата си. И не се стремеше да се превърне в ходещ банкомат. Какъв бе смисълът да изпитва горчивина? Защо да не вземеше от живота всичко, което му предложеше той? Красивите жени на Ню Йорк бяха нещо, което си заслужаваше да се отпразнува. Дейвид Ейбрамс ги приемаше такива, каквито са. И нищо повече.
— И какво е то? — попита сега. Размърда се в дивана, изпитвайки неспокойство. Беше време да се качи горе до личната си фитнес зала и да потренира. Той вдигаше тежести, бягаше почти всеки ден. Отразяваше му се по-добре от терапия, беше идеалното освобождаване от стреса.
— Обади се домоуправителката от сградата ви.
— От тази ли? — попита небрежно той.
Притежаваше четири. Ремонтът на фабриката се бе оказал изгодно начинание, беше го правил още три пъти за последните две години. У него постепенно се зароди интерес към имотите, въпреки че сърцето му винаги щеше да си остане при списанията. Ейбрамс обичаше парите, но още повече обичаше новите идеи.
— Да, сър. От тази. Един от наемателите е поискал среща с вас тази вечер.
Ейбрамс завъртя очи с досада.
— Химена би трябвало да се заеме с въпроса. Аз не се срещам с наематели, почти никога. Нека тя да се погрижи; това е нейна работа.
— Видели сте се с тази наемателка преди два месеца. Госпожица Фокс.
Ейбрамс замълча. Той се надигна, като залюля краката си над страничната облегалка на дивана. Да, беше я видял — малката златотърсачка от тясното студио, което бяха изградили, за да използват малкото незаето пространство — и почти я бе забравил. Най-вече бе поискал да се срещне с нея от чисто любопитство. Тя беше последната от дългата поредица бивши на Маркъс Броудър и сигурно сериозно бе оплескала нещата, за да бъде зарязана без споразумение. Предполагаше, че човекът е станал по-хитър с предбрачните договори. Защо изобщо се женеше за тях, беше мистерия. Момичето едва бе изкарало четири сезона, преди да бъде уволнено.