Сестра Аугустина хвърли неволен бегъл поглед на пълните й гърди, напиращи под ризата. Разбираше, че Кейт едва ли е виновна за тях. Но като се добавеха и косата, устните, обувките, прилепналата по тялото униформа — детето беше динамит. Учителите се оплакваха, че Кейт Фокс понижавала оценките на момчетата с по една единица. Явно девойката се отразяваше много зле на концентрацията.
Сестрата тихомълком бе наредила винаги да я слагат да седи най-отзад.
Нямаше гаджета. Кейт се движеше с група момичета, които можеха да се нарекат приятелки, но не бяха истински близки. Тя бе твърде хубава, за да се държи високомерно, и винаги лесно си намираше място на масата в трапезарията за обяд, но с изключение на бегли разговори в коридора и през междучасията или по време на хранене, момичето нямаше близък контакт с никого. Никой не знаеше какво прави в свободното си време. Почивните й дни оставаха загадка. Не ходеше на боулинг заедно с останалите си приятели от работническата класа. Не се редеше за билети за кино, нито ходеше на поп концерти. Всъщност сестра Аугустина забелязваше силен поток на негодувание към момичето. Тя се държеше настрана, отделно от другите. Сякаш бе прекалено добра за децата, прекалено добра за това училище. Дори за сестра Аугустина.
Кейт отвърна на погледа й любезно, но твърдо. Студено. Сестрата и преди бе виждала тази стоманена студенина у някои от сестрите в манастира. Някои от тях се бяха издигнали. Една бе станала игуменка. Сестра Аугустина се опита да не се засегне от този поглед.
— Не разбирам, сестро.
— Имаш добър успех. — Не искаше да звучи толкова остро и сърдито. Това грехът на суетата ли беше? Дали приемаше като предизвикателство сластния вид на девойката? Би трябвало да е над тези неща. — Но имам чувството, че умът ти не е съсредоточен.
— Но успехът ми е добър. — Зелените очи се ококориха невинно. — Знаете, че никога не отсъствам, сестро, имам хубави оценки…
— Имаш петици по всичко, освен по бизнес подготовка. — Сестра Аугустина въздъхна. — За тази стипендия чакат кандидати, които са пълни отличници.
— Да, сестро, но аз давам всичко от себе си. Може и да не съм толкова умна, но работя все по-упорито. А и никой не ми помага с домашните — добави Кейт.
За първи път по време на разговора сестра Аугустина си позволи лека усмивка, в която се прокрадна неохотно възхищение. Какъв красив и деликатен начин да напомни на монахинята, че в действителност е сираче. Кейт Фокс може и да не беше сред най-прилежните момичета в сградата, но притежаваше невероятна подла хитрост.
— Намирам външността ти за обезпокоителна — изтъкна тя. — Кейт, не забравяй, че си тук, за да учиш.
— Но, сестро, поведението ми…
— Както и младежите, които посещават това училище.
Кейт сведе поглед към униформата си. За първи път сестрата забеляза, че тя е прилежно изгладена. Представи си детето — само вкъщи, гладещо ризата си преди училище. Кейт Фокс се бе отправила на мисия в живота, и то не такава, която щеше да я отведе при болните в Африка. От друга страна, като жена, която ставаше в ранни зори за сутрешна молитва, трябваше да оцени дисциплината. Но в служба на какво, мила моя, в служба на какво…
— Да не съм нарушила правилата, сестро? — учуди се Кейт.
— Разбира се, че не си. Това би ми дало оправдание да ти откажа тази стипендия. — Монахинята въздъхна и се предаде на неизбежното. Как би могла да откаже мястото на осиротяла тийнейджърка с добър успех и поведение? Невъзможно.